Психологът Адриан Аврамов – за хейтърството, хомофобията, етническите напражения напрежение и хомосексуалността

0

 

 Визитка: Адриан Аврамов е единственият клиничен психолог във Велико Търново. Обучавал се е в почти всички психо-терапевтични школи. Завършил е Великотърновски университет със специалност „Обща психология и социална педагогика“, след това е завършил „Клинична психология“ в Софийски университет. Преминал е обучение по когнинтивно поведенческа терапия, семейно- фамилна терапия и психо драма. От 2007 започва работа като психолог в социална услуга и става управител. От 2015 година излиза на свободния пазар и към момента има кабинети във Велико Търново и София, като предстои да отвори врати и в още няколко града. Работил е като психиатър в психиатрията във Велико Търново и от там идва идеята му за „Логос“. В екип на водения от Адриан Аврамов Център за психологично консултиране „Логос“  работи и един от най-добрите детски психолози д-р Веселин Христов.

  • Бихте ли дефинирали термина „хомофобия“, който получи нова актуалност покрай събитията в Габрово?
  • Като цяло всяка една фобия е патология и хомофобията буквално означава да мразиш човек. В България като кажеш хомофобия, често в съзнанието на българина изкача хомосексуалната структура. Другото, което много навлиза в момента е етническата омраза, те са взаимносвързани неимоверно. Ето всички вие по медиите, както и ние специалистите говорим за тази хомофобия. За съжаление в последно време, така малко, стана един вид модерно да мразиш различните, да не сме толерантни за съжаление. Тази сутрин говорихме пак с друга медия за тази проява на насилие в Габрово в един магазин и може би аз съм така на малко по- различно мнение. Разбира се не оневинявам този акт на агресия от страна на малцинствената част в клипа, но ако вашите читатели анализират клипа, ще видят, че и другата страна, така наречената жертва на насилие  също подхожда така  агресивно към тях. За мен и двете страни са подстрекатели и не бива така да се клишират тези, така наречени насилници по обща извадка на този етнос, но в България малко политизирано, това нещо, ако нещо се случи в държавата този етнос да е потърпевш, а то не винаги е така. Не винаги представителите на малцинствата са насилниците.

 

  • Може ли да разпознаем хомофоба сред нас и по какви индикации?
  • Хомофобът е много близък до така наречения хейтър. Да ви кажа по мои наблюдения, туй като и хейтърът и хомофобът не зачитат успехите на успелите хора и не признават различните. Тоест те винаги тръгват агресивно, нападателно в социалните мрежи. Ако сте забелязали, когато да кажем, Азис публикува една песен с Цветана Манева, всички какво направиха, всички се надигнаха едва ли не и стана чудовищен скандал. Това как може една преуспяла наша актриса да участва в клип на този, така наречен гей и ром, нали това бяха квалификациите. Всъщност аз не виждам нищо нередно и лошо в това, дори мога да кажа, че песента е доста сполучлива. А представете си ако той не беше представител на този етнос, не беше толкова успял и не беше със сексуална ориентация гей, нямаше въобще никой даже да сметне да направи някой скандал. И именно този хомофоб не признава успехите на тези, така наречени различните. Всъщност това е така ориентация, която по- никакъв начин не пречи на останалите хора.

 

  • Има ли прикрита, латентна хомофобия?
  • Да ви кажа, когато съм разговарял на срещи с познати, непрофесионално, всички така, когато видят някого да кажем хомосексуален индивид, изведнъж се надига една подигравателна нотка, една агресия също така. Всъщност това е нелогично и при въпрос, какво ви пречи този човек, не могат да ти дадат адекватен отговор, просто ти казват ми той е хомосексуалист и почват едни ругатни и така нататъка. Те търсят повод да комфликт, това е абсолютно алогично, аз не го разбирам това и не бих реагирал по този начин. Много така се надигна скандал заради гей паради. Лично мое мнение е, че те имат право да изразят своята сексуалност, там различности, стига да не нарушават общите принципи в държавата и да не го натрапват на вяка цена. Както ние не натрапваме нашата сексуалност на тях, нека те да бъдат толерантни, но както при различните групи от хора и индивиди, има така наречените черни овце и при тях ги има. Не бива да правим частния случай общо заключение. Но засъжаление в България хората така рационализират на нашия език, както се казва и не виждат, че има голяма разлика между да кажем представители на хомосексуалното общество и не всички са нетолеранти и всички се надигат в един глас, и започват да търсят скандалното, да трсят сензационното, както този случай в Габрово, както и случая, за който си говорихме в Пловдив с тази изложба. Не мисля, че това е най-големия проблем на нашето общество, дори напротив тези снимки може би са точно заради това, да покажат, че тези хора наистина живи същества и имат своите права и ценности. Тези снимки не са имали за цел да ни направят всички като тях, най- вероятно не е с пропагандна цел. Не съм запознат с този случай, но най- вероятно не е с пропагандна цел. Имаше наскоро подобен скандал за някакви билбордове в София, на двама прегърнати мъже.

 

  • Този въпрос може ли да го погледнем и от етническата гледна точка, защото те предизвикват агресия в българското общество?
  • Ако с вас направим един билборд с двама роми пред поликлиниката, какво ще се случи след точно две минути. Тук както всички са ангажирани много на работните си места, ако направим този експеримент ще видите за кратък период от време, как ще блокират улицата, така наречените псевдо патриоти, за да ни разпънат на кръст, както се казва. По принцип българина, който не е толерантен, не се интересува от причината, от посланието на другите, от това каква е целта на този билборд, той вижда привидното, първичното и там се закача, най-лесно е да почнеш да хейтиш. Това е всенародно, като черта от характера ни останал за съжаление и то ще продължи и ескалира. Тъй като цялостната извадка от държавата е извадка от нашето общество. Давам пример с две знакови дела, едното все още не е влязло в съда. Това е от вчера на катастрофата с представител на една политическа сила, в която е загинало 6 месечно бебе и другия случай, в който имам като съпоставка е на бившата кметица на „Младост“, която е обвинена за подкуп. И какъв е парадокса, нали за убийство излизаш с гаранция от 10 000 лева, най- вероятно няма да я има осъдителната причини, до колкото познавам нашата съдебна система,но не съм и адвокат нали, а другата за подкуп 20 години в затвора. Виждате ли, къде е разминаването в реалността. Излиза че, да отнемеш човешки живот е по- безнаказано, по- безболезнено като последици за съжаление.

 

  • Може ли да се каже, че има общества хомофоби в България?
  • Възможно е така, ако сега да не засегнем голяма част от футболните фенове и агитки, аз също съм фен нали, но не бих си позволил да кажем, да употребя наркотични вещества и опиятни вещества, и да тръгна с цел да събарям къщи на роми в някакъв квартал. Много често в изблик на излишно мъжество, така избиване на комплекси да се направим на много важни и значими по медиите, сме виждали и сме свидетели на точно такива прояви. Може би тези момчета, когато се отрезвят от тия стимуланти, които използват и дойдат при нас в кабинетите, съм почти сигурен, че те няма да бъдат толкова големи и мъжествени при нас, колкото се опитват да се покажат там. Между другото си представете една агитка от футболни фенове, които са така изглеждащи, доста яки момчета с едни татуировки специфични и с едни бухалки, боксове и така нататъка, тръгнат срещу едно ромско гето, така наречено. Всъщност там те не очакват никаква съпротива и почи е нулев шанса да се защитят тези роми, нали те там със сигурност ще бъдат успешни. Но това не е начина да се покажеш нали, какво мъжество си извършил.

 

  • Специфика ли е хомофобията на индивидуалното психическо равнище или е налице народопсихологическата или историческата обремененост?
  • Всъщност ако го съпоставим към ромската омраза или толерантност, дори и към сексуалната ориентация по скоро е народопсихология, но в едно общество по- старо, на нашите родители, там като че ли самата държавна политика ги държеше малко по изолирани и не допускаше, може би такива проявления. През цензурата хората пак имаха някакъв неприязъм, до колкото си спомням, но не беше така ярко изразен. Ето един пример, един представител на тази общност е великия Георги Парцалев, но какво от това, каква е сексуалната му ориентация, какво значение има това. Докато на това време в момента няма никаква цензура, никакви правила и всъщност тези, така наречени хомофоби се възползват от това и лошото е, сега да се върнем малко назад, лошото е че представители на политически партии по адекватен начин за тях  самите го толерират това. Имам предвид да кажем Волен Сидеров и неговата партия. Ако си спомняте назад във времето правеше едни протести се сещам, с точно такива футболни агитки срещу гей парадите в София, имаше сериозни сблъсаци, стигаше се до саморазправа, побоища и така нататъка. Това е инфантилно

 

  • Идвали ли са хора при вас, които са страдали от хомофоби?
  • Не точно да ви кажа. По скоро съм имал пациенти, които са се страхували да си признаят ориентацията пред родителите от страх да не бъдат отхвърлени, едвали не да се откажат от тях. Но след като започна да работя с тях и стигнем до момента, когато това страшно признание трябва да стигне до родители и то стига като послание. След това да видите как самият индивид се успокоява, тази тревожност и напрежение изчезва и така семейната структура малко се скрепява. Започва да функционира адекватно. Много е неприятно за един родител,едва ли не е нещо много страшно, като клеймо да осъзнае и да види в своя син или дъщеря различната ориентация и това идва е не е от друго, а че обществото, едва ли не ще ги заклейми, ще ги посочи с пръст, като много болен човек. Когато започнем да работим с този индивид, викам задължително родителите, така като се обясни по адекватен начин, това напрежение в цялото семейство спада и започва да функционира адекватно.

 

  • Ние все още не може да приемем ромското общество и то не може да приеме нас, не иска да се социализира, какво може да се направи по въпроса?
  • Трябва да се научим да бъдем малко по- толерантни и като съвет казва, че в училищата трябва да присъстват минимум по двама психолози, които да правят превенция на учениците, тъй като много голяма част от учениците в училищата са от ромски произход. Аз в много училища участвам като външна услуга и правя тренинги в училищата. Дори и по мое желание ходя по училищата точно с такъв сегмент, нали по агресивни ученици и разбира се по- голямата част от тях са роми. И когато заангажираш вниманието им и усетиш ресурса на дадения ученик, трябва да видите как се трансформира тази личност, но много бързо се социализира, но трябва да имаш подхода, нужното време и желание да го направиш.

 

  • Има ли решение на проблема с хомофобията?
  • Интересен въпрос и аз съм човекът, който трябва да отговори има ли решение. Може би всички заедно трябва да се научим да ги приемаме различните хора и „различните хора“ не е точно, но така е прието в България. Аз например имам много хомесексуални пациенти в цял свят и онлайн също провеждам консултации и трябва да ви кажа, че са едни от най- точните и адекватни за трансформиране и промяна, като отварям скоба, те не са ме потърсили за това, да променят сексуалността си или заради атаки от хомофобски структури, а заради чисто житейските си проблеми, които имаме всичко. Аз съм изключително впечатлен точно от този тип хора- спазват уговорки на плащания, изключително са структурирани в час, и когато съм задавал въпрос, дали в чужбина срещат такива подигравки, в началото са срещали, но след това като видят, че дадения човек е много осъзнат и изграден като личност, и всъщност могат да станат приятели, и изчезват тези подигравки. Не е така, както е в България, но и там има хора, които не мога да приемат различната сексуална ориентация. Забравих да спомена, за зачитането на граници, защото когато един човек е запознат, че трябва да зачете и да се съобрази с личните граници ответната страна, от това се получава това приемане. Пример ако дадения човек с когото си се запознал или работиш, ти заяви, че е хомосексуален, ти ако решиш да работиш, да поддържаш контакт с него, трябва да го приемеш това, а не да започваш да го променяш. Няма да се получи и най- вероятно е да стигнете до конфликт. Трябва да се научим да приемаме границите на хората. Една от основните насоки и хипотези, с които работим с моите пациенти е точно да се научат да си поставят и да отстояват своите граници. От там произтичат много психически проблеми, трябва да се научим да си поставяме и отстояваме своите граници.

 

 

Интервю на Мила Караиванова

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *