септември 28, 2022

DJ Емо: 13 легенди на „Манчестър Юнайтед “ ще пристигант във Велико Търново

Визитка: Емил Йорданов или както повечето търновчани го познават, като DJ Емо, е председател на официалния фен клуб на „Манчестър Юнайтед“ повече от 10 години и е един от собствениците и менажерите на култовия „Клуб 7“ във Велико Търново. Той стана изключително популярен в Старата столица, заради срещите с известни личности като Весела Лечева, Йордан Йовчев, Мадлен Алгафари и за това, че е трибуна и за млади таланти, търсещи изява. „Клуб 7“ събира музика, култура и спорт на едно място и е една сбъдната мечта на DJ Емо.

Бихте ли ни разклазали, как се появи интересът ви към пулта на диджея?

– Аз съм музикант. Като малък свирих на барабани и имах мечта, да си направя група и да отида в Скандинавите и да свиря по корабите. И докато не ме приеха в консерваторията, защото тогава беше изключително трудно, аз бях много добре подготвен. Бях от първите резерви, ако някой се откажеше. След това влязох в казармата, но точно там се обърна живота ми. Аз продължих да ходя на уроци, продължих пак да свиря, ще постигна мечтите си, искам да уча музика. Тогава срещнах Тихомир Военкин, който беше собственк на първия ми клуб „Екстаз“. И така съвсем случайно се срещнахме на улицата с един от най- големите ми приятели Габи Панев. Военкин ни сподели, че иска да ни покани да пускаме музика в дискотеката му, защото ние се интересуваме от по- различна музика. Аз си нямам и на понятие, какво е това нещо. Аз съм спортист, музикант, 22 часа съм най- късно в леглото. Въобще не обичах да ходя по нощни заведения и да обикалям по нощите. Викаме му, че нищо не разбираме, той ни каза, че само за два дни и ще намеря човек. Наш приятел е, нямаше как да му откажа. Нищо не знаех, как се пуска музика, как се миксира, как се селектира, това е изкуство, което не е за всеки. На 1 ноември 1991 година беше първият ми ден, голямо притеснение. Даже ми беше неудобно да говоря по микрофона, не знаех какво е микрофон, беше ми неудобно да погледна хорат, те са дошли да ги забавляваш. Въпреки всичко се получи, имайки предвид музикалната ни култура и опит с Габи, още от малки се интересувахме от всякакъв вид музика, нейното израстване, популяризирането, съставите и изпълнителите. На втория ден, започнах да подгрявам с песни на Бари Уайт, Симпли ред с класиките тогава, които и до ден днешен са останали. И преди да кажа добър вечер на хората, те започнаха да ръкопляскат, само чувах отстрани, това е нашия DJ, това е нашето място. Аз не можех да повярвам и това беше момента, който обърна живота ми. Казах си явно това е, което е било вътре в мен. След това отидох на курсове за DJ в София за 22 дни, и така 28 години неотлъчно зад пулта.

– Какво ви донесе тази работа и какво ви взе?

– Донесе ми запознаства най- вече, срещаш срашно много хора. Ако някой е останал доволен от теб, ти се искат контакти за бъдещи партита. Взе ми много от личния живот, преди няколко години си дадох сметка, защо повечето от жените в моя живот са ме оставяли. Те са искали всяка вечер да бъда при тях, аз 20 часа излизах за някое парти. Семеен живот с тази работа няма как да имаш.

Разкажете ни за работата си като DJ извън България?

– Лятото на 2005 година работих в Слънчев бряг в Life music club и там правиха прослушвания за музиканти, които да ходят в чужбина. На норвежците, които бяха по корабите, много им хареса как ги озвучавам и начина, по който работа. Веднага ми предложиха да стана DJ при тях в Скандинавите и на майтап, за да не ги обидя се съгласих. Точно след една седмица ми се обадиха да си подпиша договора и тогава разбрах, че нещата са сериозни. Беше голямо предизвикателство, отиваш в друга държава с различна култура и виждания, всичко е разлино. Не се справих 7 години. Имам много прекрасни спомени и чувства. Сбъдна се детската ми мечта, но като DJ.

– Успяхте ли да почерпите модели, принципи и идеи в развлекателната и спортната сфера от там?

– За спорта с много неща държавата им подпомага. Имат си много програми, докато в България стават много трудно тези неща, трябва много пари, които няма от къде да се вземат и много по- трудно става всичко. Докато в нормалните държави, те стоят зад детските школи, без значение футбол, баскетбол, страшно много пари се дават за развитието. За културата и музиката, няма какво да се говори. Тук знаете, какво се налага в момента, знаете какво се слуша, което за мен е пагубно, но това ще се осъзнае по- късно. Чрез „Клуб 7“ се опитваме да популяризираме друг вид култура и се надявам,че успяваме, но няма как да се пребори това нещо, то е нещо, което стана част от културата на младите хора, за мое голямо съжаление.

Споделете за любовта към британския отбор „Манчестът Юнайтед“?

-Тя започна в деня, когато станах DJ- 1991 година. ФК „Етъв“- Велико Търново ме направиха фен ма „Манчестър Юнайтед“, защото така са ме учили, че деца захранени с идеята за футбола успяват и постигат големи успехи. Когато 91 година „Етър“ стана шампион на България основните играчи, бяха от школата на „Етър“. Точно тогава в списание „Стар“ на една страница имаше голяма снимка с имена на малки момчета, като Дейвид Бекъм , Гари Гебел, Фил Мевил и пишеше, че това е бъдещото поколение на „Манчестър Юнайтед“, които са израснали в школата и тогава започнах да се интересувам.
– Как станахте председател на фен клуба на „Мачестър Юнайтед“?
-Беше ми много интересно. В България има толкова много фенове, а няма кой да ги обедини. С моите приятели решихме да направим. Писахме на „Юнайтед“ как се става официален член, как се случва всичко. Хората ни дадоха всички изкисквания и ние ги изпълнихме и преди 10 години ни признаха, което беше голям успех за нас. Много ни мъчиха с това призвание, искаха да са сигурни, дали сме сериозни, трябваше да си платим членски внос, да си възпитан като фен и да не правиш золуми по мачовете. Всичко това беше голямо изпитание за нас. До ден днешен клуба се развива много добре, ходим по мачова, правим много благотворителности за деца. Скоро мислим да направим турнири за деца от детските градини. След всичките успехи, които ви споделих, дойде и момента, в който 13 легенди на „Манчестър Юнайтед “ ще пристигант във Велико Търново на 11 октомври и ще играят срещу легенди на „Етър“- Велико Търново. Това се случва благодарение на доверието, което имат в нас и в България, към мен като човек. Живот и здраве на 10 октомври пристигат във Велико Търново.
Кои ще са част от легендите от британския отбор, които ще дойдат в Старата столица?
– Уест Браун, Куинтън Форчънт, Лий Мартин, който ни гостува миналата година в България, и който спасява кариерата на сър Алекс Фъргюсън, Дейвид Мей, човек който е един от героите през 99-та година, когато вземат требел, Крис Игъл, един от най- големите играчи от школата на „Манчестър Юнайтед“, Ник Кълкин вратаря, който е допринесал много за отбора, Анди Ричи, много добър нападател, Ръсел Бертлонд, който игра 8 години за „Юнайтед“. За малките може би имената не са познати, но за това те са бивши легенди, които са играели 80-те, 90-те години, даже някои до 2000 година. Много съм щастлив, че приеха идеята. И съм сигурен, че ще се превърне в изключително голям празник за Търново и за футбола. Тук е мястото да благодаря на община Велико Търново и на господин Даниел Панов, който ще бъде лице и патрон на нашия футболен мач. Без тяхната помощ, нямаше как да се случат нещата. Водещ ще бъде Шкумбата на целия спектакъл.
– От къде дойде идеята ви за „Клуб 7“, да съберете музика, спорт и култура на едно място?
– Това е моя мечта от много години, да се събирам с такива хора, да си говорим, да представяме неща, да видят хората малко по- различна страна, от тази по телевизията.
Кои са най- интересните и вдъхновяващи личности, с които сте се запознали и сте останали близки?
– Аз никога не съм делял хората. За мен всеки човек ми е донесъл нещо, било то млад изпълнител, стар или легенда, от всеки един съм получил нещо. Всеки един от тях е дал нещо както за отбора, за града, за културата и нямам фаворити.
Имате пъстър и интересен живот, изпълнен с много срещи с хора от футболната и културната сцена, обмисляли ли сте да напишете книга?
– Това е много интересен въпрос. Много съм си го мислил това нещо, много интересни истории има около моя живот. Може би като минат още няколко години и спра да се занимава с хиляда неща. Трбява да хвана някои и да я напише, нямам това спокойствие да седна и да пиша, но като идея е много добра. Може и да стане, някой ден.
– Как виждате себе си и „Клуб 7“ след 10 години?
– Още по- хубаво, още по утвърдено като име. Последните години много артисти и писатели сами започнаха да ни търсят за представяния и срещи. Ние ще продължаваме нашата стратегия и визия за клуба. За което и събитие да е било, аз си представям, че има опашка до театъра и хората да се натискат да влизат и да се срещнат с дадения човек. Ето това ако успея да направя, че бъда много щастлив.

Интервю на Мила Караиванова

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.