октомври 3, 2022

Тайната на 14-метровия обелиск и мавзолей на Квинт Юлий край Велико Търново/снимки и видео/

Най-високият римски паметник у нас се намира в близост до Велико Търново, но все още е малко популярен и малцина знаят за съществуването му. 
Обелискът , известени като „Марков камък”, „Дикилташ” или „Стълбо” е с височина 13,80 метра, което го прави най-високият запазен у нас. Намира се на двайсетина километра северно от Велико Търново, в полето, между селата Лесичери и Мусина. Южната порта на Хисаря е 13,20 метра и стълбът край Лесичери я надминава. Този паметник е единствен от своя вид в света, а подобни, но от друг вид, са запазени в границите на Римската империя.
Обелискът представлява стълб от 15-масивни каменни блока, поставени почти без фуга един върху друг, като предварително са били изключително прецизно обработени и изгладени. На мястото е имало и втори обелиск с по-малка височина, но той е съборен. Те са били част от култов комплекс и светилище,както и вила, а в района са намерени и няколко статуи, които се пазят във великотърновския Исторически музей, включително и такава на тракийски конник. Стълбът е разположен на около 300 метра от пътя Мусина – Лесичери и се забелязва отдалече.


ПО-МАЛКИЯТ ОБЕЛИСК Е БИЛ СЪБОРЕН ПРЕЗ 1937 Г. ПРИ СТРОЕЖА НА ТРАСЕТО МЕЖДУ МИХАЛЦИ И МУСИНА.ПАМЕТНИКЪТ БУКВАЛНО Е НАТРОШЕН, ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА НАСТИЛКАТА.
При създаването на ТКЗС-то в Лесичери през 1948 г. са докарали 8 вола, за да бутат големия обелиск, тъй като е бил точно в средата на нивите, но не са успели. Несполука е претърпял и опитът да се взриви, разказват историци.


Първото известни кратко описание на обелиска край Лесичери е на Петко Р. Славейков.
През 1871г. те са изследвани от австрийският пътешественик Феликс Каниц, който му посвещава 2 страници и графично заснемане във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”. Записал е даже местна легенда, според която, „кулата“ е вдигната от Крали Марко .
Тридесетина години по късно мястото е изследвано и от братята Карел и Херменгилд Шкорпил. Те даже му правяти първата снимка. Хипотетично го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките, по което време е построен и Никополис ад Иструм. Директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов оглавява експедиция в началото на 90-те години в района. Археолозите действително намират части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгона Медуза. Изваждат парчета от база и йонийски капител. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на Тракийския конник. Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис намерен на място, археологът Иван Църов стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс– семеен мавзолей на римският аристократ Квинт Юлии.

Част от надписа гласи: „Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си.“
Титуляра на надписа, живял през ІІ век от н.е., е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкия Никополис ад Иструм. Там са лежали неговите останките и тези на семейството му.
Д-р. Църов смята, че мавзолея постепенно се е превърнал в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец, а двата високи стълба са маркирали свещеното място. Убедителни аналогии с подобни обелиски има в Северна Африка.
Според приблизителна аналогична реконструкция на хероона, мавзолеят е бил построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на Тракийския бог конник. Той може да е представен в обичайната иконография, но не е изключено в незапазеното му лице да са били отразени портретни черти за обожествения Квинт Юлий. Много е вероятно във вътрешността да е имало негова статуя в цял ръст, за което свидетелства откритият при разкопките фрагмент от релефно изображение на човешки гръб.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV век. Тогава е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини от новата християнска религия или при зачестилите варварски нашествия. Сега само самотният стълб е останал, за да напомня за величието на Римската империя, коментират историци и археолози, които са убедени, че уникатът край Лесичери ще се превърне бързо в туристическа атракция.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.