Светослава Иванова
Завършват четириседмичните разкопки на българския средновековен замък на хълма „Чуката“ в Свищов под ръководството на проф. Николай Овчаров. Археолозите разкриха северната половина на замъка. Най-високият пласт се отнася към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска война от 1810 г. Така замъкът се запазва до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена.
От този период бе разкрита крепостната порта и частично запазеният калдаръм на вътрешния двор. В 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси. От съшия период при разкопките бе открита и обилна керамика, като преобладават глазираните съдове – паници и блюда. От някогашната артилерия са запазени няколко гюлета за тежкокалибрени оръдия.
По време на разкопките огромен интерес предизвика по-ранния период от ХV-ХVІІ в. По това време Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Особено интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато прочутият велик воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 г., той му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – набиване на кол..
Находките ясно показват значението на Свищов по време на Второто българско царство, който е важен и богат град и пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък.
Разкопките на „Чуката“ ще продължат и през следващите години, подпомагани от Община Свищов. Целта е крепостта да бъде разкрита напълно и после реставрирана по археологическите данни и изображенията в австрийските гравюри.