Тръгна делото за отнемане на имоти за 3,6 млн.лева на Георги Вълев от „Килърите“

0

Светослава Иванова

 

Делото, заведено по искане на комисията „Антикорупция“ за конфискуване на имоти на осъдения на до живот Георги Вълев от „Килърите“, тръгна в Окръжния съд във Велико Търново. Държавата иска да конфискува имущество за общо 3, 6 млн. лв. на затворника. Става дума за терени в Царево, Слънчев бряг, Еленския балкан, Свищовско, а също жилища и търговски площи във Велико Търново и Арбанаси. Георги Вълев е в затвора за поръчани две убийства и лихварство. Върховният касационен съд окончателно го призна за виновен през декември 2017 г., че е поръчал на бандата на Петър Стоянов – Сумиста да ликвидира на търновския адвокат Петър Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев, убити през 2009 г. Сумиста и Вълев бяха обвинени от прокуратурата като подбудители на убийствата. В петък Георги Вълев не бе доведен в съдебната зала, защото депозирал късно молбата си да присъства лично. Затова му било отказано конвоиране от затвора в Плевен. В съдебната зала той беше представляван от варненския адвокат Боян Жеков. Според него доходите на Вълев са законни.

От КОНПИ припомниха в съдебната зала, че той е осъден за подбудителство за убийство, като водещ е користният мотив. А именно неблагополучията в желанието на търновския бизнесмен да придобие 53.24% от акциите на ДЗИ Банк, чиято стойност е 234 млн.лева

Това е трети опит през последните 8 години на държавата за отнемане на имущество на Георги Вълев. Делото за конфискация бе образувано през февруари 2018 г. На 27 април миналата година обаче Окръжният съд реши, че производството по делото за имуществото на Вълев трябва да бъде прекратено. Тогава магистратите прецениха, че срокът на проверката по чл.15 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност е преклузивен и след изтичането му държавата в лицето на КПКОНПИ губи правно основание да води дело за отнемане на имущество. Сред мотивите на магистратите изрично беше подчертано, че искът за отнемане е внесен 7 години по-късно, а не веднага след 10-месечната проверка и това го прави недопустим.

Апелативният съд обаче го върна на първата инстанция и разпореди да бъде гледано от друг състав.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *