октомври 6, 2022

От калдъръма на Варуша до екзотиката на Зимбабве – историята на Борислав Бойнов

 

Мила Милчева

Вече 38 години един великотърновец пази ревностно любовта си по калдъръмите на Варуша, въпреки че нишките на съдбата са го отвели на повече от 11 000 километра – в Африка. Търново е моята магия и моята болка, не крие вълнението си Борислав Бойнов (на снимката вляво), който е роден и е израснал на емблематичната Самоводска чаршия в старата столица.

Родната ми къща беше на 20 крачки от тази на П.Р Славейков. Улицата ни се казваше „Загорска“. Имахме задна вратичка, която водеше до училище „Вапцаров“, където съм учил в детската градина и после осем години в прогимназията, спомня си Бойнов. Той беше специален гост на тържеството във В. Търново, с което ротарианци от цялата страна дадоха начало на новата ротарианска година и извършиха ротация на постовете в хуманитарната организация.

Младежът продължил образованието си в Строителния техникум и това било логично, тъй като баща му е един от основателите на Строителната организация в града. Родът на Бойнов не е случаен, в него има много забележителни личности като прадядо му например, който бил игумен на Преображенския манастир.

След дългата войнишка служба като граничар, Бойнов завършил строително инженерство. Върнал се в старопрестолния град като един от малцината дипломирани специалисти в тази област. Сред първите обекти, на които работил, били Интерхотела и новостроящия се комплекс „Бузлуджа“ (Пишмана). Млад и напорист, инженерът се втурнал да предлага нови и иновативни решения, като това да се изгради подпорна стена с арматура до най-големия хотел в града. Смелите му предложения не винаги се приемали радушно от тогавашните управници. Това, заедно с малката заплата от 110 лева, го провокирали все по-често да се замисля за работа в чужбина. Успоредно с аспирантурата, която записал, започнал да учи английски.

През 1981 г. търсели спешно български специалисти за Мозамбик, Ангола и Нигерия в Африка. Бойнов не се колебал и кандидатствал за Нигерия. Въпреки многото ми дипломи, само с с документа от Строителния техникум там си осигурявах заплата от около 700 долара, спомня си той. От оня период никога няма да забрави сълзите на майка си, която го изпращала на летището в Горна Оряховица.

На 10 август 1981 г. великотърновецът кацнал на летището в Нигерия. Английският му не бил на много добро ниво и продължил да го учи в движение. Паралелно с това усвоил и няколко местни езика. Девет години с прекъсвания бил престоят му в екзотичната африканска страна. През това време се връщал, за да завърши международни икономически отношения. Разбрах, че във външната търговия има повече хляб, отколкото във варта и бетона, с усмивка казва мъжът. След идването на демокрацията у нас, окончателно се пренесъл в Африка.

Фантастична природа и потресаваща бедност са двете крайности в африканската държава.

Вече 21 години Бойнов живее и работи в Зимбабве. Представлява няколко български фирми, развива и собствен бизнес. Определя страната като екзотична, интересна, различна, красива и много, много бедна. В резултат на лошо държавническо управление и настъпилата от това международна изолация, гладът в Зимбабве е повсеместен. Над 90 на сто от населението е без работа и ако не са хуманитарните помощи, населението е изгубено, разказва Бойнов. Въпреки това, той се чувства добре там и причината е, че хората се усмихват. Обичам до сълзи, до болезненост Велико Търново, но не мога да се примиря с манталитета на хората, не само тук, но и в цялата страна, казва Борислав Бойнов. Африканците намират начин да гледат позитивно на живота, въпреки всички трудности, а тук сме все намръщени, агресията по пътищата е чудовищна, ядосва се търновецът. Той не приема и факта, че сме забравили такива ценности като например джентълменското поведение на мъжете – да целунеш ръка на жена, да й помогнеш да седне на масата, да й направиш комплимент… Колко пъти сте виждали напоследък около вас да се случва нещо подобно, пита Бойнов.

По време на престоя си в екзотична Африка, търновецът развива забележителна дейност в Ротари. В далечната 1983 г. в племето йоруба, (от което произлиза певицата Шаде), ротарианци разработвали проект за навеси, под които хората да чакат микробусите си. Бойнов помогнал със строителни материали, поканили го на сбирките на клуба, сприятелил се с членовете на Ротари и започнал да изучава и опознава принципите и структурите на хуманитарната организация. Приели го за член на Ротари на 22 февруари 1999 г. Истинската му школовка била две години по-късно, когато станал личен асистент на дистрикт гуверньора. Тъй като човекът бил стар и болен, Бойнов почти изцяло поел неговите функции.

Започнал сам да създава клубове – общо пет, привлякъл към каузата над 300 ротарианци, побратимил няколко български клуба с такива в Африка. За своите заслуги е носител осем пъти на най-високото отличие в Ротари – значката „Пол Харис“ , бил е избиран за ротарианец на годината, бил е асистент гуверньор на Африка, два пъти е бил чартиращ президент, създал е втория интернет Ротари клуб в Африка.

Посланикът на Индонезия д-р Партоги Самосир получава от Борислав Бойнов наградата „Дипломат на годината“ 2018, която Ротари е-клуб „Амбасадор“ присъжда на изтъкнати дипломати с принос за Зимбабве

Турнирът по тенис за деца и младежи е една от инициативите на клуб „Амбасадор“.

На тържеството на ротарианците във Велико Търново Бойнов подари на новоизбрания дистрикт гуверньор Митко Минев семена от специално виолетово дърво. Търновските му приятели го увериха, че то ще бъде засадено до бъдещия слънчев часовник срещу пощата – поредният ротариански символ в сърцето на старопрестолния град.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.