Мила Милчева
Днес се навършват 142 години от Освобождението на Велико Търново от турско робство. Малцина знаят, че във фонда на Регионален исторически музей – В. Търново, се пази уникална снимка. Тя е запечатала кадър от старата столица точно в деня, когато ескадроните на ген. Гурко влизат триумфално в града, за да възвестят неговата свобода. Снимката е дело на Йозеф Кордиша. Той пристига в Търново по време на войната в качеството си на военен фотограф. Дотогава е работил в Киевския университет, разказва в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова-Ганева.
По време на войната Йозеф Кордиша съпровожда руската армия и прави снимки на всеки освободен български град. В Търново снима поредица от 15 панорами, от които са познати пет. На една от тях е поставил собственоръчно надпис, фиксиращ деня на освобождението на Велико Търново – 27 юли (стар стил) 1877 година. През 90-те години на XIX век Кордиша издава фотографиите като пощенски картички в поредицата „Видъi Болгарui”.
На 24 април 1877 г. с височайши манифест на Александър II Русия обявява война на Турция. Това е посрещнато с възторг от българския и от руския народ. След продължително проучване руското командване решава главните сили да преминат Дунав при Свищов в района на р. Текирдере и прехвърлянето на реката се пази в пълна тайна. След прехвърлянето на войските през реката, започва настъпление срещу Свищовските височини. Към 15 ч. руските войски влизат в Свищов. Събитията по преминаването на реката струват живота на 812 руски воини.
От трите сформирани отряда от войската, съдбовен за Търновския регион е Предният отряд, командван от генерал Йосиф Гурко. Той има за задача да настъпи през Търново на юг, да овладее и проходите към Балкана. На 4 юли Предният отряд се установява при селата Козловец и Хаджидимитрово, още същия ден се придвижва към Овча могила, Карайсен и Страхилово. Останалата войска минава през Горна и Долна Студена и се спира в Батак. На 6 юли от Петербург там пристига ген. Гурко и поема командването на Предния отряд. От голямо значение е превземането на Търново, но тъй като липсват сведения за силите на врага, генералът провежда усилено разузнаване край него. В 7 часа на на 7 юли Драгунската бригада, начело с ген. Гурко, напуска Бяла черква и се отправя по посока Михалци, Русаля, през Беляковец към Търново. За влизане в града е избран северния черен път. Войските приближават старата столица и в 16 часа се завързва двучасов бой с турската артилерия, разположена на десния бряг на р. Янтра. Много бързо руската артилерия заставя неприятеля да спре огъня и да се оттегли. Първа в града влиза сотня казаци, водена от княз Цертелев, посрещната топло от населението. По спомените на очевидеца на събитията В. Мешчерски: „Влизането в Търново, където пристигнахме днес сутринта, беше истинско триумфално шествие!“. Българското опълчение влиза в града на 8 юли, посрещнато с възторг от местните жители. На 12 юли в града се установява и главната квартира на главнокомандващия княз Николай Николаевич.
Датата 7 юли е обявена за местен празник с решение на Търновския градски съвет през 1927 година.
