октомври 1, 2022

Списание за български шевици изчезна за минути от реповете във Велико Търново

Мила Милчева

Интересът към българската шевица, който бележи истински бум през последните години, продължава. Доказателство за това е най-новото списание, посветено на родната везба. Неговият първи брой излезе вчера и изчезна буквално за минути от реповете във Велико Търново, показа проверка на „Болярски новини“.

Схеми на шевици“ е заглавието на проекта на Наследството.БГ. Списанието съдържа 20 схеми за бродиране на български шевици, 8 модела на автентични ризи и описания на бодове в българската везба. Схемите са създадени от талантливата графична дизайнерка Елисавета Йорданова, чието име печели все по-голяма популярност в средите на майсторите и занаятчиите в тази област. Огромен интерес през последните години предизвикаха двата й авторски албума – „Приказки в шевици I и „Приказки в шевици II, които съдържат авторски интерпретации на най-популярните мотиви в българската везба.

Идеята на списанието и неговия издател Георги Марков от Наследството.БГ е хората да издирват от бабините ракли и скринове стари носии – сукмани, ризи, ръкави, престилки и др. и по бродериите върху тях да бъдат създавани прегледни и ясни схеми, които да бъдат от полза на всички, занимаващи се с везба. Така културното ни наследство няма да остане затворено в музейните витрини и личните колекции, а ще стигне до максимален брой хора.

Елисавета Йорданова: „Шевиците са начин да си спомним

кои сме и да носим самочувствието на древен народ“

– Елисавета, откога се запалихте по българските шевици?

– Съвсем отскоро, може би 2-3 години. Като дизайнер се увличах по различни направления в изкуството – от дрехи и предмети, фотография до плетене на бижута на една кука с много мъниста. Това последно мое занимание се оказа много успешно и създадох уникални изделия, на които се радват хора по цял свят. В последствие реших да експериментирам, като нашивам български шевици по плетивата си. Често се налагаше да изменям моделите за да се впишат в определена форма и размери. Тогава, в качеството си на дизайнер, реших да създам изцяло нови модели, които да са лично творчество, в духа на шевиците, носещи старите символи, но предрешени с мой авторски прочит. Така се родиха авторските ми разработки.

– Как се роди идеята за сборниците и за списанието?

– Бях започнала да публикувам авторските си разработки като схеми за бродиране в групата „Схеми на шевици“. Хората бродираха по моите схеми с голямо въодушевление. Приеха ги с охота, като глътка свежест сред непрестанно повтарящите се едни и същи модели и като възможност да се използват за колиета, картички, часовници, пана за стена, дрехи, дори и сгради. Предложението да сбера всички свои авторски разработки, дойде от издателя на Наследството.БГ – Георги Марков. Така се роди албумът „Приказки в шевици I“ . Втората му част е логичното продължение на първата, като мотивите съм включила в по-големи композиции, като илюстрации към 50 български народни приказки, разказани от най-големите ни майстори на сладкодумието като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Ран Босилек.

Самото списание „Схеми на шевици“ е поредица от схеми за бродиране, но само стари образци на българската везба. Идеята за създаването му беше обща – моя и на Георги Марков. В него публикуваме схеми по снимки на семейните везби, които ни изпращат хората заедно с информация за това ценно наследство. Това е интерактивно списание и то се създава заедно с потребителите. Всеки може да изпрати снимки на шевиците по стари дрехи, шити и наследени от баби и пра-баби на пощата на издателството, аз ги правя на схеми за бродиране като се стремя да опиша с точност цветове, размери и бодове и всеки получава брой от списанието, в което сме публикували схема по негова снимка. Това е един прекрасен начин да се разпространи и съхрани българската памет и културно наследство.

Какво ще включват следващите броеве?

– В следващите броеве ще има схеми за бродиране на цели дрехи, по стари образци. Ще се опитаме да разширим рубриките и обема на списанието, като няма да вдигаме цената му. Надявам се повече хора да се включат в тази благородна кауза и да се разровят в старите ракли и изпратят снимки на съкровищата, скрити в тях.

-На какво се дължи този бум в интереса към българските бродерии и въобще към шевицата през последните години?

– Такъв бум се наблюдава периодично, през 40-50 години, но е факт, че много млади хора хващат тепърва иглата и се потапят в този толкова си наш и български свят. Защото нашите шевици носят познание и традиция, предавани от предците ни векове наред, до наши дни. Паметта на кръвта се проявява винаги и остава вечна. Ние само трябва да си спомним кои сме и да носим самочувствието на древен народ, създал и наследил това богато културно наследство, в частност – българската шевица

– Как съчетаваш работата на графичен дизайнер, везбата, майчинството ( Елисавета е майка на три деца – б.а) и грижата за къщата

– Трудно се носят толкова дини под една мишница. Опитвам се да балансирам между домашните задължения, семейството и работата. Има много неща, които искам да направя, постоянно възникват идеи и възможности, но в крайна сметка нещата се случват само и единствено, когато се правят с много любов и желание, никога на всяка цена и предимно за лично удовлетворение.

About Post Author

1 thought on “Списание за български шевици изчезна за минути от реповете във Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.