Списание за български шевици изчезна за минути от реповете във Велико Търново

Мила Милчева

Интересът към българската шевица, който бележи истински бум през последните години, продължава. Доказателство за това е най-новото списание, посветено на родната везба. Неговият първи брой излезе вчера и изчезна буквално за минути от реповете във Велико Търново, показа проверка на „Болярски новини“.

Схеми на шевици“ е заглавието на проекта на Наследството.БГ. Списанието съдържа 20 схеми за бродиране на български шевици, 8 модела на автентични ризи и описания на бодове в българската везба. Схемите са създадени от талантливата графична дизайнерка Елисавета Йорданова, чието име печели все по-голяма популярност в средите на майсторите и занаятчиите в тази област. Огромен интерес през последните години предизвикаха двата й авторски албума – „Приказки в шевици I и „Приказки в шевици II, които съдържат авторски интерпретации на най-популярните мотиви в българската везба.

Идеята на списанието и неговия издател Георги Марков от Наследството.БГ е хората да издирват от бабините ракли и скринове стари носии – сукмани, ризи, ръкави, престилки и др. и по бродериите върху тях да бъдат създавани прегледни и ясни схеми, които да бъдат от полза на всички, занимаващи се с везба. Така културното ни наследство няма да остане затворено в музейните витрини и личните колекции, а ще стигне до максимален брой хора.

Елисавета Йорданова: „Шевиците са начин да си спомним

кои сме и да носим самочувствието на древен народ“

– Елисавета, откога се запалихте по българските шевици?

– Съвсем отскоро, може би 2-3 години. Като дизайнер се увличах по различни направления в изкуството – от дрехи и предмети, фотография до плетене на бижута на една кука с много мъниста. Това последно мое занимание се оказа много успешно и създадох уникални изделия, на които се радват хора по цял свят. В последствие реших да експериментирам, като нашивам български шевици по плетивата си. Често се налагаше да изменям моделите за да се впишат в определена форма и размери. Тогава, в качеството си на дизайнер, реших да създам изцяло нови модели, които да са лично творчество, в духа на шевиците, носещи старите символи, но предрешени с мой авторски прочит. Така се родиха авторските ми разработки.

– Как се роди идеята за сборниците и за списанието?

– Бях започнала да публикувам авторските си разработки като схеми за бродиране в групата „Схеми на шевици“. Хората бродираха по моите схеми с голямо въодушевление. Приеха ги с охота, като глътка свежест сред непрестанно повтарящите се едни и същи модели и като възможност да се използват за колиета, картички, часовници, пана за стена, дрехи, дори и сгради. Предложението да сбера всички свои авторски разработки, дойде от издателя на Наследството.БГ – Георги Марков. Така се роди албумът „Приказки в шевици I“ . Втората му част е логичното продължение на първата, като мотивите съм включила в по-големи композиции, като илюстрации към 50 български народни приказки, разказани от най-големите ни майстори на сладкодумието като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Ран Босилек.

Самото списание „Схеми на шевици“ е поредица от схеми за бродиране, но само стари образци на българската везба. Идеята за създаването му беше обща – моя и на Георги Марков. В него публикуваме схеми по снимки на семейните везби, които ни изпращат хората заедно с информация за това ценно наследство. Това е интерактивно списание и то се създава заедно с потребителите. Всеки може да изпрати снимки на шевиците по стари дрехи, шити и наследени от баби и пра-баби на пощата на издателството, аз ги правя на схеми за бродиране като се стремя да опиша с точност цветове, размери и бодове и всеки получава брой от списанието, в което сме публикували схема по негова снимка. Това е един прекрасен начин да се разпространи и съхрани българската памет и културно наследство.

Какво ще включват следващите броеве?

– В следващите броеве ще има схеми за бродиране на цели дрехи, по стари образци. Ще се опитаме да разширим рубриките и обема на списанието, като няма да вдигаме цената му. Надявам се повече хора да се включат в тази благородна кауза и да се разровят в старите ракли и изпратят снимки на съкровищата, скрити в тях.

-На какво се дължи този бум в интереса към българските бродерии и въобще към шевицата през последните години?

– Такъв бум се наблюдава периодично, през 40-50 години, но е факт, че много млади хора хващат тепърва иглата и се потапят в този толкова си наш и български свят. Защото нашите шевици носят познание и традиция, предавани от предците ни векове наред, до наши дни. Паметта на кръвта се проявява винаги и остава вечна. Ние само трябва да си спомним кои сме и да носим самочувствието на древен народ, създал и наследил това богато културно наследство, в частност – българската шевица

– Как съчетаваш работата на графичен дизайнер, везбата, майчинството ( Елисавета е майка на три деца – б.а) и грижата за къщата

– Трудно се носят толкова дини под една мишница. Опитвам се да балансирам между домашните задължения, семейството и работата. Има много неща, които искам да направя, постоянно възникват идеи и възможности, но в крайна сметка нещата се случват само и единствено, когато се правят с много любов и желание, никога на всяка цена и предимно за лично удовлетворение.

About Post Author

1 thought on “Списание за български шевици изчезна за минути от реповете във Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *