На 21 юли 1848 г. в Свищов умира от холера Христаки Павлович – учителят на българите по европейски образец
0На 21 юли 1848 г. в Свищов става жертва на холерата Христаки Павлович – голям педагог и книжовник. Наричат го учителят на българите по европейски образец
Роден е в Дупница през 1804 г. В Свищов става учител в 1831 година. В крайдунавския град първото българско славяно-елинско училище с две степени. В първата степен децата се учат да четат и пишат, а в по-висшата Павлович преподава граматика, аритметика, българска история, риторика и логика на български език. Подготвя почвата за утвърждаване на аритметиката като основен предмет и отваря вратата за по-сложни учебници от чужди автори. Това е нов принос на Павлович в елино-българските училища, които са сходни със западноевропейските от епохата на Ренесанса по интереса към класическото културно наследство, светското съдържание на образованието и прилагането на нови методи на обучение, които развиват активност и самостоятелност в мисленето на учениците.
В тези училища се образоват много от бъдещите строители и държавници на нова България – Петко Славейков, Драган Цанков, Григор Начевич и много други.
Особена е заслугата на Христаки Павлович с издаването на неговия „Царственик или история болгарская”, която е осъвременен препис на Паисиевата творба. Той не преписва дословно съществуващите дотогава осем преписа, а систематизирано и ясно излага българската история, отстранява повторенията, размества хронологично историческите разкази, за да очертае ясната връзка помежду им. .Това е най-важното съчинение на Христаки Павлович и е първи учебник по история. В него е отделено и специално място на националната символика – лъва, като древен символ на българите.
На 03.12.1833 г. Христаки Павлович се венчава за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия, която също е образована и грамотна за времето си жена. Имат осем деца, едно от тях е достойният им потомък Николай Х. Павлович – художникът, дал име на Българската рисувателна академия.
През 1848 г. в България върлува епидемия от холера. От тази ужасна болест се заразява и 44- годишният Христаки Павлович. Младият и силен организъм се бори 16 дни, но на 21 юли 1848 г. умира. Жена му не може да го преживее и си отива от света през1849 г. .
.Христаки Павлович влага всичките си сили и дарования в служба на своето Отечество. За 17 години между 1831 и 1848 г., той начертава нови пътища за развитие в образованието и обществото, по които трябва да се върви, за да бъде България това, което е днес.
.