Красивата лудост да отвориш галерия…

0

Мила Милчева

Защо галерия, Ваня? Защо не магазин за дрехи, ресторант, закусвалня, козметично студио? Какво печели една галерия? И то във Велико Търново, където галериите са на път и под път…

С тези въпроси засипвам Ваня Иванова – къдрокосата, чаровна собственичка на най-новата арт галерия във Велико Търново. Очите на Ваня се смеят, още преди да се е усмихнала. Мечта, отговаря ми тя. Сбъдната мечта.

Е, като става дума за мечти, няма какво да питам повече. Казано е, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Даааа… Голяма сбъдната мечта е галерията на Ваня, въпреки че в действителност заличката е малка. Но затова пък кокетна. И уютна. И светла. И заредена с позитивна енергия. И шарена. И красива. Като колаж от настроения, тонове и багри. Кръстила я „Колаж“, защото иска в нея да има различни стилове в изкуството, интересни творци, разнообразни произведения.

Колаж“ представя както утвърдени имена в средите на художниците във Велико Търново и страната, така и съвсем млади творци. Това е може би една от големите ми радости – да дам шанс на непроходилите, на онези, които още не са потънали във водовъртежа на конкуренцията, с всички произхождащи от това последици, обяснява Ваня. И чистосърдечно признава, че не се надява да печели кой знае какво от този обект.

Не се страхува от конкуренцията на другите галерии във Велико Търново. Според нея такава просто не съществува, защото всеки от колегите й има различна философия за това какво и как да продава. Приема отварянето на своя обект по-скоро като предизвикателство – да е нещо по-различно, със свое лице… Не я притеснява и това, че тук пространството е малко. Не е задължително да излагаме огромни платна, за да се получат нещата, понякога малките формати са толкова успешни, казва Иванова. Тя дори си е мислила какво ли ще е тук да направи изложба на творец само с една или две картини. Защо пък не? Чувала съм от вещи галеристи да казват, че с три картини експозиция не се прави, но аз мисля, че творецът може да бъде разпознат и приет и само с едно платно, добавя чаровната дама.

Ваня е пословично скромен и добър човек. Тя не е завършила рисуване, по образование е историк. Но, както казва неин братовчед, терпентинът е в кръвта й, въпреки че не е професионален художник. Не се приема насериозно, въпреки, че нейните прочути плочки с типични сюжети се продават чак в Токио. Харесала ги японка, която има галерия само за български произведения на изкуството.

Галерия „Колаж“ още не е официално открита. Това ще се случи наесен с първа изложба на някой от творците. Въпреки това, обектът вече има своите посетители и почитатели. Освен туристи и гости на града, тук влизат и великотърновци – приятели на Ваня и мъжа на сърцето й, който също е художник.

Икони, акварелни творби, живопис, ръчно изработени красиви бижута от смола, метал и бродерии, керамика, картички, са само част от колажа на произведения на изкуството, които се предлагат тук.

Ваня е готова да се разговори с всеки, прекрачил прага на нейното малко арт царство. Не се натрапва на посетителите, но с чара си бързо ги предразполага към разговор. В резултат на това вече има приятели зад граница. Сред тях и една общителна рускиня от Санкт Петербург, която преди дни публикува в страницата си във фейсбук дълъг пост за това място във Велико Търново и препоръки към всичките си познати да го посетят, като могат.

Аз не разбирам от изкуство, но трябва да купя нещо за подарък, е често чуван израз от хората, посетили галерията. Не съм съгласна с това, казва Ваня. Според нея не е важно изкуството да бъде разбрано, а усетено. Със сетивата, с душата, със сърцето.

И друга мечта си има къдрокосата галеристка. Улица „Хаджи Димитър“, на която се намира нейния обект, да се превърне в първата по рода си арт улица във Велико Търново. Ако Самоводската чаршия е пристан за занаятите, тук може да се оформи чудесно местенце за събития, свързани с изкуството, казва тя. И мечтае усилията си да обединят книжарят наблизо, собственикът на заведението за хранене, нейната галерия. Едновременно да се организират четения, дегустации на храни или вино, мастер класове по рисуване. В инициативата да се включат музиканти, певци… Подобни улици на изкуствата има и в други големи градове. Тук мястото е чудесно, защото е връзка с емблематичната улица „Гурко“, разсъждава Ваня.

Като излизам от галерията и се потапям в канската жега навън, усещам, че вървя и се усмихвам. Добре, че наоколо няма никой. Пък и да ме е видял, много важно – щях да го пратя да се „зарази“ с позитивните вируси в „Колаж“, за да може също да се усмихва без причина.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *