септември 28, 2022

Селата с над 350 жители по постоянен адрес ще могат да избират свой кмет. За сега.

 

Или кой се страхува от прекия избор на управници по селата?

Елена Чамуркова, д-р по политология

В малките селца хората се познават. Милеят един за друг, интересуват се от чуждите болки и проблеми, споделят радости и тревоги, и винаги си помагат. С една дума – животът им е споделен, общността е много по-силна отколкото в големите градове, където често не знаем името на съседа си, безхаберни сме от семейните, личните и професионалните му проблеми. Не, че има нещо лошо в това – просто ритъмът в градовете и селата е различен и законотворците трябва да се съобразят с това.

Но дали го правят?

Факт е, че през последните  години съществува тенденция в някой от най-китните и добре уредени селца в България, в това число и във Великотърновска област, хората да се завръщат трайно. Да купуват земя и къщи, да инвестират в един по-спокоен живот. И тези примери трябва да се адмирират, поощряват и да им се помага.

Има само един начина за това:

Да се премахнат безумните административни процедури, които слагат знак „стоп“ пред малкото останали ентусиасти и те да не съжаляват, че:

  • работят на 20-30 км. от селцето, в което живеят
  • шофират по надупчени като лунни кратери пътища
  • заради неуредиците с постоянния и настоящия адрес, плащането на данъци, смяната на талона на автомобила си, или евентуално удостоверението от ТЕЛК, не могат да устроят себе си и своите деца на работа, ясла, детска градина, училище…

Впрочем заради трудностите се стига до парадокси, в които семейства дори се разделят, макар и само номинално – по лична карта.

С тази мисия – да улесни пребиваването на хората, които съзнателно са избрали да живеят на по-спокойно място, от няколко години се е заел активно кметът на Великотърновското Ново село – Христо Христов. Той е и председател на сдружението на кметовете и кметските наместници в областта и е пример за управник, който зачита мнението на съселяните си. Нещо повече – пита ги за всички важни неща и не се оправдава нито с общинския център, нито със закона.

Кметът на Ново село Христо Христов

 А той, законът е широко отворена врата в полето –  от 1990 г. всяко мнозинство – ляво, дясно, центристко и популистко го променя според собствени си интерес, а не според обществения. Затова през годините прагът на жителите по селата, които могат да избират свой кмет, се е сменял сигурно повече пъти, отколкото средно статистическия абонат в тази държава сменя мобилния си оператор.

 Прагът за избор на селски кмет лъкатуши нагоре-надолу като билото на Стара планина.  Веднъж е 150 човека, друг път 200, трети 300…

Към днешна дата, според указа на президента Радев, на предстоящите местни избори на 27 октомври, свой кмет ще могат да избират селата, в които живеят над 350 жители по постоянен адрес. Това е добре за пряката демокрация, макар критиците да контрират, че бюджетът няма нужда от подобен разход. Глобално погледнато може и да са прави – демокрацията не е евтино упражнение. Но тя е правото на мнозинството, над малцинството. А когато един общински кмет еднолично назначава свой наместник – той е малцинство и мнението му  не винаги съвпада с това на мнозинството. В резултат хората обръщат гръб на демокрацията, на конституционното си право да гласуват, критикуват и изискват, и стават все по-безразлични. А хора без мнение и позиция се управляват много лесно. По-точно – манипулират се.

 Но да се върнем на Ново село. Кметът му и доста негови колеги не се страхуват от избори. И за това са провели анкета сред жителите на над 140 български села, пряко засегнати от проблема в над 20 различни общини. Резултатите са красноречиви. 98% от хората в тях декларират, че са гласували на последните местни избори. И почти толкова – 99, 5% искат пряко да избират управниците си, а не та да им бъдат спуснати от горе. Като парашутисти. Огромното мнозинство отговарят, че не са съгласни селото им да е без местен кмет, или пък управникът им да е „другоселец“.

Ново село става все по-притегателно за жителите от големите градове

10% от анкетираните са между 18 и 35 годишни, 17% са до 56 години, 29% – между 51 и 65 години, а 44% – над 65 годишна възраст. 13% са висшистите, 60% са със средно образование, а с основно – 27%.

„От началото на тази година 80 жители на Ново село смениха адресната си регистрация и декларираха, че живеят трайно тук, имат намерение да развиват собствения си живот и живота на селото. Благодаря им за активността и позицията. В момента сме 377 души и за това ще имаме местни избори“, коментира цифрите кметът Христо Христов.

Той препоръчва на всички следващи селски кметове да работят така, че да улеснят административните процедури пред желаещите да се заселят трайно в селата. И предупреждава, че това е по-трудно когато става дума за две различни области. Защото в Ново село освен много търновци, има дряновци, габровци и севлиевци, чийто постоянен адрес обаче си остава в Габровска област…

И нещо последно, но също толкова важно–според европейското законодателство постоянно пребиваващите чужденци от страните членки на ЕС също имат права да избират и да бъдат избирани, но… законът не ги брои като жители на съответното населено място заради липсата на постоянен адрес, а те всъщност са постоянно пребиваващи.

 

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.