септември 29, 2022

Хотелите в старо Търново – със стегнати пружини на леглата, белосани стаи и без паразити

„В по-реномираните обекти да се въведат клозети със седалище, особено в ония, гдето идват чужденци“…

Темата за туризма е актуална както във Велико Търново като духовна и историческа столица на България, така и в цялата страна. Тя е вълнувала старостоличани отдавна, преди почти два века, когато градът е започнал да добива своя европейски облик. Любопитни данни за този процес представя в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева, главен уредник в Регионален исторически музей – Велико Търново

До Освобождението на България Търново има ориенталски вид – с тесни калдъръмени улички, с паянтови къщички, накацали една върху друга. В края на ХIХ и началото на ХХ век започва неговото модернизиране, появяват се редица съвременни сгради – обществени и културни, чувства се ползотворното европейско влияние. С развитието на града като важен административен център, като столица на парламентарния живот в България, с провеждането на четири Велики народни събрания след Освобождението, както и редица други държавно-политически събития, се появява острата нужда от удобни хотели. Още повече че превръщането му в един от водещите туристически центрове изисквало осигуряването на обществени заведения за пренощуване, за хранене, за отдих на посетителите и гостите на града. Тези причини налагали преустройството на съществуващите до този момент ханове. А в старата столица те били доста на брой. По-известни от тях са Върбановият, Троенският, Дряновският, Абаджийският, Търновският, Минчовският, които се намирали все по главната улица и около центъра на града. Предлагали по-евтини легла и евтина храна.

Хотелът през периода на Възраждането не е познат. Първоначално нямало голяма разлика между хановете и хотелите. Обикновено хановете се модернизирали, като към тях се устройвали по-прилични стаи, в които се посрещали гостите.

Но предприемчивите търновци бързо откликнали на тази необходимост и в града започнали да се появяват първите истински хотели. В Юбилейния български алманах за 1902­1903 г. са посочени седем такива заведения. На първо място е най-старият и най-реномиран за времето хотел “Борис Княз Търновски” със собственици братя Шопови (на ул. “Дервент”, днес “Опълченска”), хотел “Съединение” (на главната улица, гледащ към Света гора) на С. Куманов, хотел “Янтра” (на мястото на кино “Полтава”) със собственик Ив. Гацуларев. Изброени са също хотелите “Българка”, “Метропол”, “София” и “Русия”.

В един от най-хубавите пътеводители за Велико Търново и околностите му, издаден през 1907 г. от ТД “Трапезица”, като най-популярни хотели в Търново са посочени на първо място “Хотел Принц Борис” ­ “Хотелът е новостроен с чисти стаи за нощуване. Има широки салони за беседване при чаша бира, кафе или чай, както и за ядене. Прислуга има чиста и бърза. За легла се плаща 1,5 до 2 лева.

В същия пътеводител собствениците братя Шопови са публикували голяма реклама – “Пръв по големина, чистота, мебелировка, бърза и вежлива прислуга. Посещаван почти от всички Височайши и пр. чуждестранни и провинциални пътници. Чудесно разположен в центъра на града (на главната улица към шосето Търново ­ Русе), с отворени над р. Янтра балкони, от гдето има приятен и от исторически интерес изглед, към единствените старини и околности на старата българска столица ­ Трапезица, Хисар (Чан-тепе), Икак канара, Просечената скала и др., селото Арбанаси с двата девически монастири при него и железопътната линия до тунела “Княз Борис”.

Хотелът има широко гостинно помещение (три отделни салони), с добре уредена кухня, най-добри иностранни и местни спиртни и др. напитки, винаги според нуждата студени. Тук се точи най-хубавата бира от фабриката на Никола х. Славчов и С-ие.

Спалните на хотела са наредени с мегки и чисти легла и най-модерни мобили.

Въобще, заведението отлично отговаря на своето предназначение. В него всекой винаги ще прекара весело и доволно и по желание, да се занимава с четиво на разни чуждестранни и български вестници и списания. Хотела е най-економически.

Поканваме, прочее, г-да пътниците, до и през града Търново, да ни посетят и тям ще се надеем на похвални отзиви”.

Хотел “Роял” се намирал в тогавашния център на града (на мястото на днешния хотел “Янтра”), с изглед към Трапезица и Царевец. “Господа посетителите ще намерят освен удобно място за нощуване и почивки, но и бърза прислуга. В гостилницата ще намерят вкусни ястия и разни напитки. В локалът на хотела има кафене, гдето се точи прочутото Шуменски пиво” ­ информира пътеводителят.

Хотел “Съединение” се намирал също в центъра, близо до пощата, срещу Света гора. “Прелестна картина ­ пише в рекламата. Превъзходна кухня по европейски образец с разни закуски. Владея всички европейски езици. Цени умерени. Умоляват се господа пътниците да посетят и се уверят” ­ казва “с почитание” собственикът на хотела Яни Терзиянчев.

Хотел “Янтра” се намирал в началото на града, идвайки откъм гарата. Бил посредствен хотел, за хора от “средна ръка”. За легло се плащало от 60 ст. до 1,5 лв. Разполагал и с евтина гостилница, в която човек можел да се нахрани с 60 ст. до лев.

Така още с идването на новия ХХ век великотърновци разполагали с хубави, удобни хотели, обслужвали гостите си “по европейски”, изискано и твърдели, че “удобствата за пътника са от най-съществено значение” за тях. Постепенно се появили нови форми на обслужване. Файтоните, които задължително били на разположение на хотелиерите, се заменили с първите “отомобили”. Не случайно през 1910 г. е внесена първата кола в Търново марка “Форд” ­ собственост на една от много популярните личности в нашия град ­ Янко Шопов, притежателя на хотел “Борис Княз Търновски”.

През 20-те и 30-те години на ХХ век се появили и нови хотели ­ “Америка”, “Царевец”, “Балкан”, “България”, “Добруджа” и др. Те разполагали и с привлекателни гостилници и ресторанти, с игрални зали и локали, въвели се телефонните услуги, запазването на железопътни и автобусни билети и др. “екстри”.

Всичко това наложило да се въведат строги правила и ред при експлоатацията на тези заведения. Ето защо кметът на Търново Тодор Фъртунов през 1936 г. (28 януари) издал Заповед № 8 ­ “Чистотата на хотелите в гр. В. Търново да бъде образцова, стаите да са боядисани или белосани. Подовете да са боядисани с блажна боя, а ако не са боядисани, винаги да са добре измити. Креватите и пружините им да са стегнати и да не издават шум и скърцане при лежане. Омивалниците в стаите да бъдат или с текуща вода, или да имат добри, неръждясали и здрави легени и кофи. Особено строго да се следи за унищожаване на паразитите. Покривките, чаршафите, възглавниците и кърпите за лице да са здрави, винаги чисти и да се сменяват за всеки пътник. Коридорите да са покрити с пътеки. Нужниците да са снабдени с вода за проливане, а там, гдето липсват условия за това, да се подържат в най-голяма чистота и да се отстраняват миризмите. В по-реномираните хотели да се въведат клозети със седалище, особено в ония хотели, гдето идват чужденци. Прислугата в хотелите да е с чисто облекло, спретната, редовно преглеждана от санитарен лекар”.

Заповедта била възложена за изпълнение на санитарните и административни органи, като за констатирани нарушения съставяли актове и налагали съответните глоби.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.