Мила Милчева
Ново попълнение на книжния небосклон във Велико Търново изненада великотърновци и предизвика много възторжени коментари и пожелания. Поводът е „Амулет – ободрителни думи за сутрин/ одобрителни думи за вечер“. Автор на стихосбирката е Габриела Игнатова – дългогодишен пиар и журналист от Велико Търново.
Изненадата не дойде от това, че Габи пише ( все пак това е професията й), а от това, че пише поезия. Оказва се, че малцина са запознати с това нейно увлечение – децата й, мъжът й и неколцина приятели. А реално музата я владее от много години. Още от времето, когато като дете посещавала клуб за поезия в бившия пионерски дом. От тогава все си „драскала“ нещо. Някои от творбите й били публикувани в местната преса, чела ги и на училищни събития, но никога не се замисляла да ги събере и издаде.
Пиша по тефтери, тетрадки, компютри, където намеря, разказва Габи. Доста от стиховете тя дори не помни къде са.
Главният виновник за „Амулет“ е голямата й дъщеря Сияна, която я „натиснала“ да покаже творбите си на бял свят. Дала ръкописите на собственика на издателство „Фабер“ Нейко Генчев и почти забравила за това. Преди няколко дена Нейко я изненадал, като й изпратил корицата на книжката. И тя самата е нетрадиционна, позитивна и зареждаща с настроение – точно, каквито са и стиховете на Габриела. Огледалното двустранно разположение на кориците, двете книжки в едно, по детски наивната чистота на рисунката веднага провокират, че зад тях се крие нещо неочаквано, възторжено и красиво.
Писането е моят начин да оцелея и да запазя позитивната си нагласа за света и хората, да се опазя от лошотията и негативизма, казва Габи. Чистосърдечно признава, че не е готова – нито за шума, който се вдигна около книгата, нито пък се приема насериозно като автор. Не искам да се натрапвам на никой, притеснявам се от сравнения, има толкова виртуозни майстори на словото. Това просто е част от моя свят, който подарявам на другите, ако някой си хареса парченце от него, негово е, допълва тя.
Голямата й надежда е, че стиховете ще накарат хората да вярват в добротата и усмивката. Да, Габи знае, че времето, в което живеем, е вълчо – трудно, напрегнато, агресивно, но това не я плаши. Защото има своя си начин за спасение. На него иска да научи и децата си.
Разделила стиховете на две части – за сутрин и вечер, въпреки, че в тях няма такава нарочна свързваща нишка. Сутрин, когато човек отваря очи, има необходимост да посрещне деня с надежда. А вечер, когато натежава умората, е хубаво да заспим, изпълнени със смирение и обич. Това е простичката формула на Габриела Игнатова, която тя с радост споделя със своите читатели. В тази формула са скрити и разговорите с майката, която вече е няма, тайните съставки на амулета за щастие , който може да не бъде от „пет стотинки за късмет, мушкатов лист и цвят от рози“, тук е жизнерадостното кискане на двете баби на пазара, очите на любовта, които „не плачат и не искат нищо, искат да са дали“. Някъде на страниците е и кулинарната рецепта за справяне с омразата, която може да бъде „смляна в блендера на страстите“, тук е и сбогуването с миналото, защото „всяко тръгване държи под ръка/ нещо грозно, ненужно и вехто…“, и красотата на рая, който е тук, на земята, но зависи дали можем да го видим – „все така е било, ден след ден, без промяна, Но съм нямал око хубостта да обхвана“…
Истината за Габи е, че светът ни е такъв, какъвто си го създадем. И че всичко – и любовта, и приятелството, и добротата, са в нас и зависят от собствения ни избор. И както тя самата признава: „Избрах да рисувам полека, внимателно. И – каквото повикало, това се обадило.“