Морските бани във Варна, 1930 г.
Преди десетилетия жителите на старата столица търсeли всевъзможни начини за облекчение от лятното жарещо слънце. За предпочитане били водните басейни, които освежавали с лекия бриз и прохладата на водата.
През 30-те години на миналия век сред нашите съграждани узряла идеята за създаване на организиран хигиеничен плаж. Решението било на Културно-стопански съюз “Стара столица”, основан през 1930 г. Ръководството му си поставило амбициозната задача да превърне града ни в курорт. Ревностен радетел на тази идея бил известният търновски журналист и общественик Александър Пенчев (18791953 г.), който е един от основателите и дългогодишен председател на организацията. От нейно име се предлага на търновските общински съветници да се застъпят за включване на града в списъка на курортните селища, за направата на плаж на река Янтра и природолечебен парк с басейн за плуване след отводняване на блатото в местността Качица, както и създаването на водолечебен институт. Така и не се осъществили тези прекрасни инициативи, но убеденият в полезността на водо и слънцелечението Александър Пенчев успял да осъществи идеята за плаж на река Янтра. Вдясно от Стамболовия мост била направена удобна пътека, по която търновци се спускали до модерното и приятно място за отдих. През лятото на 1934 г. плажът бил открит. Наричали го първоначално безплатна обществена къпалня на открито. За удобство на посетителите били изградени кабинки за преобличане, дървени скари, върху които предшествениците ни се излежавали и “трупали тен”. Брегът бил застлан с хубав и чист пясък, така че се образувала малка плажна ивица. Съчетанието с чиста вода и малката горичка край речния бряг правело плажа още по-привлекателен.
Откриване на плажа на река Янтра в Търново, 1934 г.
Създаването на организиран плаж било провокирано и от факта, че в повечето от домовете си търновци не разполагали със собствена баня. Затова по чисто хигиенни причини в летните жеги ползвали водите на Янтра. Повечето от търновските граждани се къпели по “адамово и евино” облекло, което предизвиквало голям смут сред живеещите в близост до реката. Толкова “скандално” било това явление, че се наложило кметът на града Владимир Даскалов да подготви и издаде специална заповед от 31 май 1930 г., по силата на която забранил “да се вижда голотата на къпещите се” и определил точно “място за хигиенизиране, както на гражданството, така и на всички младежи от двата пола, от Стамболовия мост по горното течение на Янтра към устието до “Белчовата воденица”. Дори в заповедта било уточнено, че на мястото, определено за къпане на търновци, било забранено прането, за да се “съблюдават хигиеническите изисквания и опазването на морала”.
Постепенно обществото привиквало с по-свободните нрави. За крайно неприлично и “непристойно” се считало за жените облекло, което оставяло гола дори малка част от тялото, даже при гимнастика или при слънчеви бани. Първоначално кокетните търновки се къпели със специално ушити за целта рокли, които били широки и свободни, за да позволяват движение и плуване във водата. Скандално бил приет и банският костюм от опънато по тялото трико, наречено майо. Но смелите ни съгражданки, винаги в крак с модата, били убедени в полезността на слънчевите речни и морски бани.
Търновци в летните жеги обичали да посещават и чистите планински рекички в околностите на Търново. Още през 20-те години на миналия век водопадът при Капиновския манастир бил любимо място за летен отдих и плуване, особено на младежите.
Старостоличани са едни от първите курортисти на черноморска перла Варна. Не бива да се пропуска и фактът, че наш земляк е първият следосвобожденски кмет на морската столица. Това е Велико Христов, роден през 1828 г. в с. Недялковци, Еленска околия. Във Варна се заселва в далечната 1868 г., скоро става член на Българската община като оказва значителна материална помощ. В длъжност кмет на града встъпил на 1 декември 1878 г. и бил на този пост до изборите през месец ноември 1879 г. За краткото, почти едногодишно управление, той оставил значими следи в стопанското и културно развитие на града. И ако говорим за родоначалник в превръщането на Варна в морска курортна столица, ползваща неизброимите предимства на Черно море, то това е Велико Христов. Още през 1879 г. по негова идея се построили първите, макар и доста примитивни морски бани. Оформила се първата плажна ивица, построили се първите кабинки за преобличане, рекламирала се ползата от съчетанието на слънце и морска вода за здравето на хората.
Идеята на Велико Христов се развива от друг наш съгражданини, спечелил изборите през месец ноември 1879 г. Това е Янко Славчев, роден във Велико Търново през 1841 г. и заселил се във Варна през 1865 г. един от най-дейните членове на Българската църковно-просветна община преди Освобождението и инициатор за създаване на първото читалище “Възрождение” във Варна. Благодарение на безспорните му качества, той е бил избиран за кмет на града в годините 18791881 г. и 18951896 г. Нашият съгражданин продължил развитието на идеята на своя предшественик Велико Христов за превръщането на Варна в централно морско летовище. През 1896 г. под негово ръководство били построени две морски бани с по 120 кабини на стойност 2 531 920 лв.
Дали благодарение на това, че морската столица се управлявала от наши земляци, или защото рекламата била много добра, голям брой търновски семейства летували по нашето Черноморие и най-вече във Варна. Особено в периода след войните, когато нещата се променили и се появила модата на почерняване на слънце и когато дори плажният чадър се изхвърлил от употреба. Постепенно Варна се развила като най-реномираният и търсен морски център. През 1925 г. се изградили новите “морски бани”, които представлявали двуетажно здание със съблекални, от което към морето излизали пет едноетажни “езика”, затварящи пясъчни ивица за летовниците. Когато отивали на плаж, почиващите казвали, че отиват “на бани”. Къпели се, плували в благодатната морска шир и изпитвали удоволствие от това. През 1926 г. тържествено се открили баните във Варна. Разделени били на мъжки и женски, стриктно охранявани от стражари. От едната страна на моста само мъже, а от другата били само жени. Но по-късно точно жените са тези, които нахлули в мъжката част и така плажа станал смесен. Много любопитно Димо Казасов описва варненския плаж, събрал летовници от цялата страна: “Голямото оживление и масово посещение на Варна настъпи след Първата световна война. Тогава няколко смели софиянки излязоха да се къпят в открито море с опънато по голото тяло майо. Тая дързост бе посрещната с възмущение и упреци от всички страни и най-много от печата, който не се колебаеше да нарича проявата “разврат”. Въпреки съпротивата, сензационното явление се укрепи, последвано от много подражателки, и установи два плажа смесен и дамски. Смесеният, благодарение на съпротивата, се увеличи, а дамският намаля”.
Търновци, убедени в благотворното и здравноукрепително въздействие на морските и слънчеви бани, с удоволствие изпращали и своите деца на морето. Организирали се детски морски колонии във Варна от Търновската младежка спортна организация “Морски сговор”. Стотици малки болярчета укрепвали своето здраве и се радвали на черноморската благодат.
Търновска ученическа колония във Варна, 1931 г.