На 6 август православната църква отбелязва празника Преображение Господне, който води началото си от първите векове на християнството.
Преображение Господне отбелязва едно от знаменателните евангелски събития от земния път на Спасителя – явяването Му в небесната слава пред неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Иисус Христос често беседвал с учениците си за своите страдания. Той казвал, че ще бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, ще бъде и на третия ден ще възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от думите му. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава.
Като взел със себе си Петър, Яков и Йоан, той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен – лицето му било променено и светело като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. С него имало двама мъже, сияещи в слава – това били Мойсей и Илия.
Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5)
Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7)
Като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения негов вид. Те слезли от планината, а той им забранил да говорят за това, което видели, докато Синът Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на самия Бог, а двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително оня, за когото са предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.
За християните празникът Преображение носи божествена промяна, надежда, възраждане на духа.
Според народните поверия на 6 август времето се променя – денят намалява, нощите стават по-хладни, птиците се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си, според българския народен календар. Според вярванията на този ден небето се отваря и желанията се сбъдват.
Народната традиция повелява до този ден не се яде грозде, защото още „не е кръстено“.
Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги прекадява заедно с други плодове – дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини.
