октомври 1, 2022

Приказка за дядо, Гизда и любов

 

Мила Милчева

Наричам този репортаж приказка, не за да се правя на интересна на читателите, а защото в него присъстват неодушевени предмети, които имат имена, душа и проявяват човешки качества. И точно както в приказните сюжети, тук има и една фея, която всъщност си е съвсем нормална, модерна жена, но която владее магията на творчеството, на поезията и на добротата. И цялата тази засукана, приказно – съвременна история се случва насред Велико Търново, сред градския шум и многоезичната реч на туристите  – на Самоводската чаршия.

Приказката разказва тъкачката Миглена Чаталова, а героите са един 130-годишен дядо, мома Гизда и любовта.

Дядката, който си е истински столетник, е нейният верен автентичен стан, с който Миглена наскоро се раздели. Той й служил вярно десетилетия, но му дошло времето да отстъпи. Уморен беше, не му се сърдя и му благодаря, казва с усмивка Меги.

Тя дълго, дълго може да говори за становете. Напомня ми за цигулар, който споделя тайни за своя „Страдивариус“. Станът наистина има душа, той може да е добър и покорен, но и сърдит, и опак, казва тъкачката.

С дядото добре се били сработили, но „кокалите“ му скърцали, тромав бил и на майсторката било все по-трудно да иска от него да споделя вдъхновението й в тъкането на прекрасни български черги. Като разбрала, че трябва да се разделят, Меги започнала да проучва къде има майстор, който да изработи друго съоръжение. Научила, че във Враца работи Тодор Цолов и се свързала с него. Един ден, докато работела в ателието на Чаршията, на прозореца почукал непознат. Меги помислила, че това е поредният любопитен турист и не му обърнала внимание, докато той не й се представил. Тодор е чешит, не говори много, но се разбрахме от половин дума, разказва Миглена. Самият Цолов признал, че не е от словоохотливите. Аз мълча по цял ден, докато работя, лаконично обяснил майсторът. Разпитал я набързо за разни професионални неща, за да се убеди, че тя наистина си разбира от работата и приел поръчката. Някак взаимно си вдъхнали доверие, дори не поискал да му даде капаро. Не казал и от какво дърво ще прави новия стан. „Каквото дойде…“, било обяснението.

И така, не след дълго, в ателието на Меги влязла Гизда. Защо жена ли? Ами то е видно – тя е млада и хубава, името си дойде с нея, учудена, че не разбирам, ми казва Меги.

А Гизда наистина си е хубавица от класа. То не са орнаменти, то не са извивки! Черешовата й снага тръпне, досущ като на жена.

Тъкачката толкова харесала новия стан, че чак не посмяла да седне да работи на него. Не бърза, сега се опознават двете с „момата“. Все пак, изкарала една черга, колкото да разбере, че Гизда не тъче, а пее.

И за да излезем малко от приказно-вълшебните моменти, Меги определя съвсем прагматично разликата между стария и новия стан – същото е, като да караш жигули и после да седнеш във ферари, с усмивка допълва тя.

Майсторката на пъстри и красиви черги от Самоводската чаршия преди два дена се завърна от Истанбул, където представи Велико Търново на престижен международен фестивал на занаятите.

Сега бърза да навакса работата си в ателието. Но най-вече да довърши своите 21 черги на надеждата. Започнала ги на Еньовден. Надежда е името на нейната майка, която я закриля и напътства от небето. Надеждата на Меги е със своите творби да запази любовта си към мъжа, който владее сърцето й. Тя знае, че надеждата води със себе си любовта и вярата. Това я кара да се чувства вдъхновена и окрилена. И да пресъздава всеки ден своя приказен и поетичен свят в бялото, червеното, жълтото, зеленото, синьото в нейните черги. Да рисува на стана си слънца, цветя, изгреви и залези, цъфнали полета и тъмни гори, пламъци и звезди, цялата Вселена, втъкана в нишки прежда и любов.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.