Тази година се навършват 113 години от смъртта на един от най-големите търновски строители – майстор Стоян Герганов. Забележителният му талант е намерил израз в десетките красиви сгради в града, разказва в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева, главен уредник в Регионален исторически музей . Велико Търново.
Стоян Герганов е роден през 1865 г. в с. Керека. Съвсем млад пристига в Търново и първоначално работи като чирак, а по-късно се специализира и в дърводелството. Първата му самостоятелна изява е строежът на каменната ограда на Девическата гимназия. Само за 17 години майстор Стоян е построил 89 къщи в Търново, 2 моста при Темниско (Първомайци) и моста на р. Капиновска при с. Миндя, легендарния музей-костница в Дряновския манастир и др.
На самоукия майстор гласували доверието да строи централната градска улица, носеща тогава името “Булевард”, а днес “Независимост”. Около 70 от построените къщи са по проект лично на майстор Стоян. Най-известните и заможни търновци са възлагали изпълнението на жилищата и вилите си на него. От 1895 г. до 1900 г. построил къщите на Ефрем поп Христов, Марко Тотев, Христо Брусев, д-р Иван Тодоров, на хаджи Стойко Иванов (старата гинекология), на д-р Панайот Селвели (Владишката къща), на Васил Ангелов, забележителната къща на известния търновски художник Димитър Багрилов.
Къщи във Велико Търново, строени от майстор Стоян Герганов
През 1892 г. майстор Стоян Герганов се осмелил да направи дървеното скеле на едносводовия железен мост наречен по-късно Стамболовия мост и застанал редом с утвърдените белгийски и италиански проектанти и строители на този емблематичен обект.
Дело на строителния майстор е и фабриката за бира на братя Хаджиславчеви, мелницата на Пеньо Велков. Най-реномираният хотел “Борис” във В. Търново на братя Шопови, изграден през 1894 г. и по-късно мащабно реконструиран през 1903 г., е истинска демонстрация на архитектурното и строителното майсторство на Стоян Герганов. Не по-малко е впечатлявал търновци и гостите на града павилионът в някогашната градска градина, построен през 1905 г.
Майстор Стоян умира едва 47-годишен от туберкулоза на 10 юни 1906 г., не успявайки да довърши църквата в Стражица, в двора на която е погребан.
Подробните сведения за този достоен наследник на уста Колю Фичето ни дава синът на майстор Стоян Цоню Герганов, в своите спомени. Той е директор на Търновската популярна банка от основаването є през 1922 г. до национализацията през 1948 г. Един от най-активните деятели и дългогодишен председател на Туристическо дружество “Трапезица”, изключителен родолюбец и общественик. Но истински последовател на своя баща става другият син на майстор Стоян Рашко Герганов. Той завършил едва трети клас. През 1905 г. заминал за Америка заедно с други жители от родното село Керека. Най-бързо усвоил езика, завършил гимназия в съкратени срокове и успешно следвал архитектура в Мичиганския университет. Въпреки многото трудности по издръжката постигнал своята цел положил държавния си изпит и извоювал правото си на регистриран архитект. Започнал работа като директор на отдел по строителство в престижния Чикагски университет. Става член на Съюза на архитектите в Мичиган и Детройт, д-р по архитектура и… почетен гражданин на 60-хилядния град Ипсиланти (щата Мичиган). Това се случило през 1936 г. Заслуженото признание получил, защото проектирал и построил 12 сгради на Мичиганския университет, всички училищни сгради, Съдебната палата, болница, 9 църкви и много частни домове в Ипсиланти.
Прочутият архитект оставил в наследство 70 собствени апартамента. Умира на 80 г. през 1987 г.
Строителното призвание на рода Герганови не свършва до тук. През 1947 г. Рашко Герганов направил жест към своя брат Цоньо, като приел при себе си синовете му Стоян и Здравко. Изцяло поел издръжката им и те също завършили архитектура в Мичиганския университет. Достойно продължили делото на чичо си в неговото прочуто Архитектурно бюро.
