
Томичовият псалтир, създаден в Килифаревската книжовна школа, надминава по значимост Лондонското Четвероевангелие
Мила Милчева
Уникално произведение на старобългарската литература, създадено през 14 век в Килифаревската книжовна школа, се завръща в родния си дом след седем века отсъствие. Тази есен за пръв път във Велико Търново и България ще бъде показан Томичовият псалтир, който наред с Манасиевата хроника от 1344-1345 г. и Лондонското Четвероевангелие от 1356 г., е един от най-изящните образци на илюстрованата българска ръкописна книга от 14 век и дори надминава тези известни паметници със своето съдържание и орнаментика.
Това съобщи народният представител Валентин Ламбев, който е инициатор и организатор на събитието. Значението на псалтира разкри пред журналисти специалистът по стара българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” проф. Димитър Кенанов.
Оригиналният паметник никога не е гостувал в България и не е бил на вниманието на специалистите и на широката ни общественост. Той се съхранява в Руския държавен исторически музей и никога не го е напускал.
Повече от година продължиха преговорите ценният паметник да бъде показан у нас, посочи Ламбев. Изключително съдействие от руска страна оказали Министерството на културата на Руската федерация и ръководството на Държавния исторически музей в Москва. От българска страна с организацията се е заело Министерството на културата.
Изборът на Търново като пръв домакин на проявата, е естествено, защото великолепният книжовен и художествен паметник е бил създаден в един от близките до столицата скриптории, този в Килифаревската книжовна школа на Теодосий Търновски. В старата столица паметникът ще бъде показан в Регионалния исторически музей, тъй като за неговото експониране са необходими специални условия и охрана, а в София най-вероятно ще бъде изложен в Археологическия музей срещу Президентството.
Ръкописът има предназначение на частна молитвена книга. Създаването му се отнася към 1360 г. Изработен е на хартия и съдържа 304 листа. Илюстриран е със 109 великолепни миниатюри.
Паметникът е бил открит през 1901 г. в Македония от сръбския професор Сима Новакович Томич, затова е наречен на негово име. От 1902 г. е предаден на съхранение в Държавния исторически музей в Русия. Задълбочени изследователи на паметника са руският учен Вячеслав Шчепкин и проф. Аксиния Джурова.
За разлика от Лондонското евангелие и от Манасиевата хроника, които са лична поръчка на цар Иван Александър, при псалтира на Томич липсват белези, указващи пряка поръчка на царя. Анализът на хартията и тематичната насоченост на миниатюрите, отвежда към значимо исихастко монашеско средище, разположено до Търново. Изследвачите на паметника го свързват с Килифаревския манастир на Теодосий Търновски като религиозен и книжовен център, в голяма степен съперничащ на самата столица Търново. Той е създаден около 1350 г. с протекцията на цар Иван Александър.
Трима различни художници са автори на миниатюрите, като водещият от тях е бил византиец. Псалтирът разкрива съвместната работа между византийски и български майстори, което за Килифаревския манастир е било възможно поради пъстрия народностен състав на неговите монаси.
В Килифаревската лавра започнала и ранната книжовна дейност на Евтимий, бъдещ Търновски патриарх, както и Киприан Цамблак, бъдещ духовен глава на Киев и Литовско-руските земи, а по-късно Митрополит на Москва и цяла Русия. Неговите мощи са в Успенския събор в Кремъл. Канонизиран е за светец.
За съжаление, днес старият Килифаревски манастир, където е била създадена книжовната школа, е в окаяно състояние, а мястото е обрасло в бурени, наместо да се превърне във важна туристическа дестинация, коментира проф. Кенанов.
Плановете са Томичовият псалтир да бъде изложен във Велико Търново на 22 септември за празника на Независимостта и да остане тук месец и половина, след което да отпътува за София. Очаква се за неговото представяне да пристигне високопоставена държавна делегация от Русия.