Иконограф от Горна Оряховица е майстор на рисунката.
Народната певица и танцьорка Ваня Попова: Татуси под сукмана, защо не?
Мила Милчева
Татуировка на българска шевица предизвика истинска буря в социалните мрежи. Снимката беше публикувана в най-голямата група за шевици в България, донесе хиляди лайкове и стотици коментари. От крайни критики и отричане до много похвали и поздравления се простират реакциите на поста. Оказа се, че той е свързан с региона, защото татуировката е правена в Горна Оряховица. Майстор на рисунката е младият татиуст Михаил Вълев – Мишака, а украсата е върху ръцете на Ваня Попова. И двамата са от Горна Оряховица.
„Това е начинът шевицата да не остава само по каренцата върху телевизорите, или в бабините ракли.“ „Браво!“ „Изключително оригинално, българско. Поздравявам ви!“, гласят голяма част от съобщенията под поста. На коренно противоположно мнение са други – те определят татуировката като кич, заклеймяват това българска шевица да бъде пресъздадена по този начин и въобще се обявяват против този начин за украса. Доста от коментиращите питат какво ще се случи с кожата на момичето след години и дори си позволяват не особено цензурни изказвания.
Има ли място шевицата в нашето съвремие не е нова тема. Също толкова дискутиран е и моментът с автентичните и авторски разработки. Каквито и нюанси да имат споровете по темата обаче, е факт – българската шевица изживява своя небивал ренесанс. През последните години тя изгря върху дрехи, бижута, чаши, ключодържатели, картички, дори върху сгради. Най-логичното обяснение е, че в тези безпътни времена имаме нужда от връщане към корените си.
А колкото до татусите… Малцина знаят, че между татуировките и бродерията има много общи неща. Изследователи откриват връзката в пробождането като акт – в единия случай на плътта, в другия – на плата. Те описват пробождането като символ на оплождането, на плодовитостта, на новия живот, оттам – защитната роля и на двата вида изображение. Както татуиривките, така и шевиците, далеч не се заключват в смисъла си на украса, а първата им и основна функция е била защитата. От негативни влияния, от злоба, от лоши очи.. Индианците рисуват телата си с точно определени символи, преди да влязат в битка, момите в България везат по биетата, края на ръкавите и полите на своите дрехи. Така символите стават непреодолима пречка – страж пред лошото.
Любопитното в историята с татуировката – шевица, са както нейният изпълнител – Михаил Вълев – Мишака, така и притежателката й Ваня. Мишо по образование е зограф. Той е завършил иконография във Великотърновския университет. Ваня пък от шестгодишна танцува народни танци, дългогодишен член е на ансамбъл „Сидер войвода“ в Горна Оряховица, от няколко години е в певческия му състав. Обожава фолклора във всичките му проявления. Така че решението да си татуира шевица, никак не е случайно.
Голямо предизвикателство беше за мен да пресъздам този мотив, почти седем часа продължи работата по него, казва Михаил. След като като завършил, той рядко рисува икони, предимно за подаръци на приятели. Но открива доста общи неща между зографисването и татуирането. И в двата случая има рисунка, тръгване от тъмното към светлото, обяснява той. Любимият му светец е св. Архангел Михаил, чието име носи. Признава, че е отказвал на клиенти да им татуировки, въпреки, че е губел пари от това. Причината е, че не може да се примири с кича и липсата на осъзнатост в исканията на хората.
За Ваня това не е първи татус, тя има и други украси по тялото, които са свързани с определени моменти от живота й. Казва, че разразиралата се дискусия около нейната шевица я е изненадала. Изобщо не се поддава на негативните коментири, защото знае, че това само ще я натовари. Аз съм широко скроен човек. Всеки може да прави каквото поиска с тялото си, с душата си, с живота си, разсъждава тя.
Спряла се на Дървото на живота и Елбетица като мотиви. Първият – символ на рода, семейството и общността, вторият – един от най-древните знаци в бродерията – е олицетворение на хармонията и баланса в човешките отношения.
Ваня и Мишо са приятели от години и съвместната им работа определено им донесла радост и удовлетворение. А дали това се харесва на всички. Има ли значение?…
