Прекрасни пейзажи, цветя и балерини в различни пози рисува икономистът Соня Хинова, която от около 5 години насам практикува хобито си си с почти професионално майсторство. Маковете са голямата ѝ страст, която се приема с овации от много приятелки и вече притежателки на тези платна.
Соня Хинова…
Соня е завършила архитектура и строителство в техникума във Велико Търново, а после маркетинг и мениджмънт в Икономическия университет във Варна. Години наред работи като търговски представител и в счетоводството на “Вали компютърс ООД”, където съпругът й Росен Хинов е съсобственик и управител. Т.е. професионалното ежедневие на талантливата дама е твърде далеч от тихата, спокойна и някак безметежна обстановка в ателието й, където тя прекарва почивните дни.
“Никой в семейството ми не рисува. В мен желанието се зароди още като дете, а всички деца рисуват, както всички момичета искат да станат принцеси”, шегува се Соня. После съвсем не на шега уточнява, че не успяла да сбъдне детската си мечта заради земетресението в родната Стражица от зимата на 1986 г. Тогава Соня била 6-ти клас и вече мислила да кандидатства с рисуване, но заради разрушенията от труса, семейството и се преселило в Стара Загора.
„Само аз и сестра ми бяхме в Стара Загора в дома на сестрата на татко. Леля трябваше да се грижи за нас и братовчедите – общо 4 диви деца на сходна възраст. Майка и татко живееха на фургон в Стражица“, спомня си Соня.
Това затруднило подготовката й и тя не успяла да се представи добре на изпитите в Средното специално художествено училище в Сливен, където за 10 бройки кандидатствали 33 деца.
Към рисуването, години по-късно пък я “върнали” нейните две деца. Синът й Донислав, днес вече 19-сет годишен, бил записан като първолак в СОУ “Ем. Станев” с изучаване на английски език. Оказало се обаче, че места там няма и момчето трябвало да постъпи в художествена паралелка. Малкият обаче не искал, но няколко години по-късно това направила съвсем съзнателно дъщеря й Преслава, която вече е на 16 и учи в Американския колеж. Соня потърсила за дъщеря си учител за извънкласни занимания по рисуване и това се оказала Галя Николова, която …започнала да дава съботни уроци и на майката. И така Соня Хинова непрекъснато провокира и учудва сама себе си с картините си, някой от които наистина са великолепни.
“Никога не бях се занимавала до тогава с маслени бои. Ползвах материалите на дъщеря си – четки, бой… Сега рисувам само с маслени бои на платна, основно с четка, но се опитвам да работя и с шпакла, обяснява тя и уточнява, че има афинитет към пейзажите и цветята.
„Голямото ми предизвикателство са човешката фигура и портрет. Но това е наистина трудна материя. Изисква се много труд и постоянство, но за съжаление съботно-неделните занимания не са ми достатъчни.Около година ходих на уроци при Емил Калоянов в неговото ателие заедно с „хлапета“ , които се подготвяха за кандидат-студентски изпити. Беше наистина забавно с тия млади хора. Учихме се един от друг.
Веднъж рисувахме някакъв натюрморт и Емо ходеше при всеки, за да изкаже мнение. Идва при мене и ми казва:
-Ниво 10-ти клас в средно специално художествено училище, ама по наше време като натърти наше време – тогава наистина изискванията бяха много големи. Хлапетата се учудиха и чакаха реакция…те мислеха,че ме е оценил ниско.
А аз само вдигнах ръце и казах:
-Ураааа, аз съм на 17!
Много се смяха.
В момента работя с Боян Болярски. Имах много въпроси, на които уроците в интерент не ми отговориха. Радвам се, че Боби се отзова на молбата ми и според мен се получава добро сътрудничество. Напоследък ателието се превърна в нещо като моя гостна. Покрай заниманията се запознах с толкова много хора. Има дни, в които ателието буквално се „пръска по шевовете“ от гости и редовната реплика е:
-Еее, ама ние не те оставихме да рисуваш..
Да, обаче след като гостите си заминат, става магия и сякаш четките рисуват сами по платната. Да не говорим за малките палавници -децата на мои приятели, които идват с родителите си и непременно искат да опитат да рисуват, докато ние си говорим или пием кафе“, разказва още Соня.
Тя е благодарна на родителите си, че я подкрепят и насърчават и въпреки че им се иска по-често да се прибира в родния дом, приемат причината за нейното отсъствие по-леко след поредната нова картина. Най-голяма опора е съпругът й Росен. Свекървата е вторият човек, на когото Соня Хинова дължи благодарности, понеже докато е в ателието, е спокойна за децата и част от домакинските задължения. Хиляди благодарности и за приятелите й, без които атмосферата в ателието нямаше да е същата.
