септември 29, 2022

Било е време, когато в Търново е имало само един автомобил…

Темите за  неправилното паркиране, задръстванията и пренаселените с коли улици на Велико Търново са много обсъждани през последните години. Особеният релеф на града, липсата на места за паркиране, недисциплинираните шофьори и все по-нарастващият брой на лични автомобили са само част от причините за тези проблеми. А е било време, когато улиците на старата столица са били огласяни от рева само на една частна кола. Кой е нейният собственик и какви вълнения е донесла за търновци машината разказва увлекателно в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева – главен уредник в регионален исторически музей.

Първият автомобил в България е внесен точно на Великден през 1896 г. от чеха Август Шедеви и е с парен двигател, дървени колела и плътни бандажни гуми. В България първите автомобили “за държавни нужди” са доставени от Франция през 1905 г. за Министерството на войната. Дирекцията на пощите през същата година внася три едноцилиндрови леки автомобила “Дидийон бутон” за събиране на писма и една еднотонна камионетка за превоз на колети.

Само пет години по-късно във Велико Търново се появил първият частен автомобил. Той  бил марка “Форд” и е собственост на една от много популярните личности в нашия град ­ Янко Шопов, притежател на най-реномирания по това време хотел “Борис I”, намиращ се на ул. “Дервент” (днес “Опълченска”). Заслуга за това имала съпругата му Хермина, която била австрийка и съдействала от Виена да се достави това “американско чудо”.

Във фонда на Регионален исторически музей е запазена една уникална снимка, запечатала момента на посрещането на това специално возило.

Самият вид на машината е впечатляващ с бандажните гуми,

ръчната спирачка и скоростния лост, намиращи се извън купето,

както и частичното брезентово покритие. Зад волана е собственикът Янко Шопов, а до него съпругата му Хермина, заобиколени от момичета в национални костюми (на снимката). Няколко съграждани дори са добили куража да се качат на модерното возило пред втрещения поглед на други. Тя била истинска атракция за старата столица. Когато вървяла из стръмните улици на града, рояци с деца я съпровождали тичешком и ту я изпреварвали, ту се връщали към нея. С такава “бясна” скорост се движела тя.

През 1925 г. в съседния ни град Горна Оряховица бил открит Българският мострен панаир, който е изключително събитие за страната и региона. Колкото и невероятно да звучи, световноизвестният автомобилен концерн “Форд” изпратил представители за участие в това  търговско изложение. Още в първото му издание участвали 124 фирми, 18 от тях чуждестранни и сред тях били също представители на автомобилните компании “Фиат”, “Круп” и “Сименс”.

Първото возило, минало през Горна Оряховица, е в далечната 1915 г. За съжаление то идва по много тъжен повод в града. Застрахователната компания “България” изпратила своите специалисти с фирмената кола (марка “Дидийон бутон”), за да оценят щетите, нанесени от разрушителното земетресение на 1 юни 1913 г.

Захарните заводи в съседния ни град през 1916 г. пускат

първите омнибуси и с тях превозват

чешките специалисти до … градската баня,

която се намирала на сегашния разклон за Арбанаси. А през 1921 г. двамата горнооряховски граждани Арнаудов и Венчев поставили началото на първите “маршрутки”. С първите частни автомобили  “Опел” и “Фиат” започнали да превозват пътниците от утвърдилата се вече като важен транспортен възел гара Горна Оряховица в посока Велико Търново, Елена и Омуртаг.

За това, че великотърновци са имали голям интерес към автомобилите, говори фактът, че още през 1929 г. в града ни е открит клон на Международното акционерно автомобилно дружество “Стрела” ­ София, което било генерален представител на България, както и на всеизвестната автомобилна марка “Шевролет”, производство на мощната американска фабрика “Дженерал Моторс”.

Дружество “Стрела” било едно от първите дружества в България за продажба на автомобили, ползващо се с международна известност. Представената от него марка “Шавролет” е най-добре пласираната в България американска машина, притежаваща всички качества на една модерна кола, със здрава карусерия, мощен мотор, икономична към бензин и масло и най-вече пригодена съвършено добре за нашите пътища.

Малко известен за великотърновци е фактът, че

най-големият вносител на реномираните френските коли “Пежо”, “Рено” и “Ситроен” в България – парижкият фабрикант на автомобили Жан Жансен, е великотърновски зет.

Той е съпруг на Дора Кинтишева от известния великотърновски род Хаджипенчеви. Нейна майка е Живка д-р Стефан Пенчева, която след завършване на пансиона “Нотр Дам дьо Сион” в Букурещ се омъжва за електроинжинера Борис Кинтишев (бащата на Дора Жансен).

От страниците на общински вестник “Велико Търново” научаваме, че е сключен договор между Общината и фирмата “Форд” за доставяне на автомобилна пожарна помпа-миячка и поливачка, по силата на който най-късно до 18 октомври 1935 г., тя ще бъде предадена на Общината.

Доставката възлиза на обща сума 572 000 лв., която ще бъде изплатена в продължение на три години от сумите на специалния фонд “Пожарно дело” при общината.

И действително в началото на 1936 г. Великотърновската пожарна команда е е снабдена с мощна автомобилна пожарна кола ­ гордост за града ни. Доставката е от дружество “Комерциум”, автомобилно представителство за България и е система “Форд”. Резервоарът й само за три минути се пълни с 2750 л вода. Колата е с дължина 6,30 м и ширина 2,10 м. Направена е по специална поръчка, за да може да обслужва по криволичещите и стръмни улици на старата столица. За да се констатира нейната изправност, била свикана компетентна комисия, която след дълги изпробвания вътре и извън града категорично доказва изправността на новата машина.

Освен за пожарникарски нужди, новата кола имала

още една функция ­- служела и за поливачка на улиците.

Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45 м водна струя. Така превръщала Велико Търново в един много хигиеничен град, снабден със супермодерна поливачка.

В края на 1938 г. в нашия град се зародила идеята за създаване на градска автобусна служба.

 На 1 септември 1939 г. се открила

първата автобусна линия.

Започва да се движи нова 25-местна автобусна кола “Ханза Лойд” (внос от Германия) по маршрут гара Трапезица -­ чешмата “Качица”. Тя била собственост на дружество “Царевец”, чиито капитали били притежание на търновските граждани. Времетраенето на движението било от 6,30 сутрин до 21,47 часа вечер с общо 28 обиколки при стриктно спазено разписание.

Великотърновската главна улица преди десетилетия имала честта дори да притежава магазин, зад чиято лъскава витрина винаги стоял последният модел американски автомобил “Форд”.

Великотърновци с автомобил марка “Ситроен”, 30-те години на ХХ век.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.