Родопски славей оглася Златаришкия балкан

0

М. Милчева

„Бела съм, бела, юначе, цела съм света йогрела. Един бе Карлък йостанал и той не щеше йостана…”

Гласът се лее насред мегдана в Горско Ново село  в късния следобед във вторник, а насядалите в заведенията на открито замлъкват. Притихват и кучетата, които лаят от съседните дворове. Гласът се извива, затихва, пак се издига. Като че ли извира от ручеите на Родопа, носи се по заоблените била на магичната планина и пак се връща в златаришкото село.

Пее Росица Стефанова, родопчанка по душа и род, златарчанка по рождение. Наричат я родопския славей и с пълно право.

Росица е ръководител на местната певческа група за автентичен родопски фолклор „Извор от Родопа”. Съставът е единствен в цяла Северна България, вероятно и в цялата страна, в който българомохамеданки изпълняват автентични песни от родния си край.

Що щат родопчаните насред Златаришкия балкан? Факт е, че над 70 на сто от жителите на най-голямото село в община Златарица – Горско Ново село, са преселници от Родопите. Първите семейства помаци били принудено заселени тук около 1948 година. След това дошли други. Семейството на Росица, чиито родители са от Доспат, се заселило в района през 60-те -70-те години на миналия век, а самата тя е раждана в село Шивачево. В Горско Ново село се омъжила и се установила тук. Сега тъгува за съпруга си, който си отишъл без време и я оставил сама да се грижи за семейния бизнес и за големия им дом в центъра на селото.

Пея си непрекъснато, не мога без музиката, разказва Росица. Тя учила текстовете на автентичните песни от баба си и дядо си, от майка си и баща си, които също пеели. Много се гордее с групата за автентичен фолклор, която ръководи над 20 години. С нея участвали в безброй малки и големи фестивали в цялата страна. Не минава местно тържество без родопчанките, а наградите им са толкова много, че се принудили да ги събират в чувал. Най-новите отличия обаче винаги красят заведението на Росица. Там сега са златните медали от Световния шампионат по фолклор, който се проведе наскоро в курорта Свети влас. Там певиците от Горско Ново село обрали овациите на публиката журито с песните „Мале ле, стара майчинко” и „Китка ти вием, юначе”.

Родопчанките от Горско Ново село с участници в Международния шампионат по фолклор, откъдето се върнаха със златни медали.

Запазена марка на състава е родопския химн „Бела съм, бела, юначе”. Изпълняват прекрасно и „Излел е Дельо хайдутин”.

Голямата мъка на Росица и жените от състава е, че няма на кой да предадат таланта и знанията си. Младите не проявяват интерес, а групата все повече намалява и намалява. Пеят акапелно, защото единственият им музикант гайдар има проблеми със здравето и вече не може да свири.

Освен песните, групата към местното читалище „Пробуждане – 1902”, пресъздава и типични родопски обичаи. Пеят със специално ушити за тях родопски носиии, но в домовете си пазят и много автентични костюми.

Росица има две дъщери, които пеят, но само едната е избрала професионалния път на музикант и завършила Музикалната академия в Пловдив. Там се запознала и със съпруга си, който е гайдар.

В двора си в заведението Росица има и оригинално родопско чеверме, на което са били опечени много агнета. Ето, тук се закачва  животното, а отгоре се слага булото, за да се стича мазнината върху месото, вещо обяснява тя.

И като всяка типична родопчанка гостоприемно отваря дома си,  чийто двор  е потънал в красиви цветя. Нейната гордост е бананово дръвче, което завъдила скоро и се надява да успее да го отгледа и да даде плод.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *