септември 26, 2022

Общината в Търново забранила „разкошеството и излишните разноски” по сватбите

Годежът и сватбата в края на 19 и началото на 20 в. били паметно събитие, за което се подготвяла цялата фамилия. Много често близките и съгражданите били уведомявани за годежа чрез обява в местния или централен печат. В края на ХIХ и първата половина на ХХ век сватбата не се отличавала много от днешната. Колкото по-пищно било тържеството, толкова повече се демонстрирало имотното състояние на младоженците и най-вече на техните родители. Стигнало се до там, че всички осъждали големия разкош и разточителство на сватбите в старата столица. През 1872 г. Градската община в Търново разпространява т. нар. правителствена наредба, по силата на която “строго се забранява за всяка една вяра разкошеството и излишните разноски и разпилявания” по време на сватбите, разказва в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева, главен уредник в Регионален исторически музей.

За събитието се отпечатвали покани във великотърновските печатници, с които се удостоявал всеки поканен.

Любопитен факт е подписването на т.нар. бракосъчетателно писмо, което уреждало някои материални въпроси на младоженците. До днес е запазен такъв документ между двама известни великотърновци ­ г-жа Тодора Недялкова Смилова и д-р Стефан Хаджипенчев, сродили двата големи рода ­ Смилови и Хаджипенчеви. Писмото е подписано на 22 юли 1878 г.:

“По Божествения и Свещения закон бракосъчетава се днес Господин Д-р Стефан Пенчев с Госпожа Тодора Недялкова на брак първи. Венчани в църквата “Св. Константин” и според градския местен обичай дава бракосъчетаният на невястата брачен дар следните неща: един пръстен (халка) златен, един чифт обеци брилянтни, един часовник с корона златен, един медальон и една брошка златни, два фистаня и една дрешка копринена и дар за невястата за наниз сто полимпериали златни (№ (100) сиреч 100 гроша полимпериала).

Подобно и невестините родители обвеняват дъщеря си, речената Тодора Недялкова, както надолу следва: един пръстен елмазен, един чифт обеци златни, два дюшека и два юрганя с по 5 чаршафа, десет възглавници, сукнени, наедно с други седем малки, един килим голям, десет пишкиря, двадесет шиврета (кърпи за ядене), три бохчи (покривки за маси), един мисал, два сандъка, два бъкрача, един лиген, един ибрик, две тенджери с капаци, една типсия, три сахана с капаци, осемнадесет ризи женски, шест фистаня разни, но единият дженфезен и два балтона, и зестра в брой на същия двадесет хиляди гроша № 20000 от 100 и 5 гроша полимпериала.

Сичките следователно гореописаните са притежание невестино и нейно имущество неотемлено, дадени ней да ги има и владее заедно със съпруга си, заради това се дават две съобразни едно срещу друго бракосъчетателни, подписани от невестините родители и от бракосъчетаните, засвидетелствувани от присъствующите, преписът им преминава в кондиката на съхраннение на съпружеските им законни правдини. Търново 22 юлий 1878. Подписали: Недялко Смилов, Д-р Стефан Хаджи Пенчов, Тодорица Н. Смилова”.

В центъра на щастливото събитие била булката. На нея се отделяло най-много внимание. Винаги изглеждала щастлива в неповторимите си булчински одежди ­  бялата булчинска рокля, красивите воали и крепове, задържани в красивата прическа чрез различни венчета от изкуствени цветя, маниста, перли, заобиколена от не по-малко привлекателните шаферки ­ малки момиченца или девойки. Обикновено булчинските букети били от изкуствени бели цветя, но се срещали и букети от бели маргарити, хризантеми и най-вече белите калии. Тогава нямало нещо като днешните агенции за такива церемонии, но търговците си знаели работата ­ снабдявали в своите магазини изискани булчински облекла, букети, булчински китки за реверите, специални носни кърпички с инициалите на младоженците и изобщо всичко по сватбата.

Младите семейства в сватбения ден са изпълнявали и приятния ритуал да застанат пред обектива на някой от известните търновски фотографи. Така завинаги се е запечатал споменът от сватбата.

До 1945 г. бракът бил единствено църковен. След християнския обряд на младоженците се издавал документ за свето бракосъчетание от съответната църква. На 13 май 1945 г. влиза в сила Наредба-закон за сключване на задължителните граждански бракове. Ритуалът се извършвал от представители на властта. В наредбата били регламентирани и условията за сключване на бракове с чужденци. Първият граждански брак бил сключен в София на 29 май 1945 г. в район Средец. За съжаление той  завършил с развод.

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.