септември 28, 2022

Рицари на огнеборската чест наричали първите пожарникари

Днес е професионалният празник на служителите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”

Преди повече от век се ражда и развива една толкова полезна и жизнено важна за младата българска държава организация – пожарната. Нейното начало се поставя на 14 септември 1905 г. със свикването на Първия пожарникарски събор в София.

Оскъдни са сведенията за създаването на първата пожарна команда във Велико Търново. Но една уникална снимка, съхранявана във фонда на Регионалния исторически музей, красноречиво говори за съществуването є в далечната 1906 г. На нея са фотографирани 20 пожарникари, облечени в стегната униформа, с каски и ботуши. На гърдите на някои ясно се виждат ордени. Дългата пожарникарска стълба и маркучите в ръцете им, както и каруците с бурета с вода, теглени от коне, свидетелстват за техническото оборудване в периода на създаването на пожарната команда. Под снимката е изписано “В. Търновска пожарна команда”, а на гърба є е пояснено, че пожарникарите са на обучение в местността “Ксилифор” край града през 1906 г. Любопитните факти представя в квигата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева – главен уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

На малко великотърновци е известен фактът, че тази служба е била снабдена и с висока наблюдателна кула. Самата противопожарна служба се е намирала някъде под сградата на старата болница, на върха на днешната улица “Христо Караминков”. Това е била най-високата част от тогавашното Търново. От извисената наблюдателница патрулирал дежурният пожарникар и е следял за появата на дим и огън в разположения пред него като на длан град. Камбана с тревожен звън известявала възникването на огнена опасност. Фактът, че сградите на почти цялата стара столица са паянтови, изградени от лесно запалими материали, накацали една до друга, ги прави много пожароопасни и съвсем не били рядкост лумналите в града пожари. Дори в същата 1906 г. изгаря Конакът с целия архив на Търновската община, поради което много ценна документация от историята на града е погубена завинаги.

Изключително ползотворен за развитието на пожарникарното дело в страната е периодът след 1923 г. Той е тясно свързан с името на легендарния пожарен командир Юрий Захарчук. Роден е през 1890 г. и произхожда от дворянско семейство от Херсонска област в днешна Украйна. Едва 16-годишен започва да се занимава с пожарно дело, като постъпва доброволец. Завършил е висш юридически факултет в Първоразрядното киевско военно училище. Организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. През 1921 г. организира пожарната команда в Буюкдере на Босфора, след което се установява в България.

Изключително впечатление прави на столичния кмет при погасяването на големия пожар в Народния театър през 1923 г. Така веднага е назначен като специалист по пожарно дело. Същата година заема длъжността инструктор, а впоследствие командир на столичната пожарна команда, с което започва нова ера на пожарното дело в България.

През 1924 г. Захарчук организира първия курс за професионални кадри, а по-късно и първия 6-месечен курс за пожарни командири.

Много целенасочено работи по осигуряването на бързина и ефективност в дейността на противопожарните служби, като доказва, че гаранция за това е добрата материална база. През 1925 г. се закупуват първите противопожарни автомобили “Рено” от Франция. Самият Захарчук завършва специален курс в заводите на фирмата-производител.

През 1924 г. легендарният огнеборец създава така полезния фонд “Пожарно дело”. Благодарение на този фонд Великотърновската община сключва договор с фирмата “Форд” за автомобилна пожарна кола, доставена на 18 октомври 1935 г. на стойност 572 000 лв. Резервоарът є само за три минути се пълни с 2750 литра вода. Още по-любопитно е, че е направена по специална поръчка, за да може да обслужва кривите и тесни улички на старата столица. Освен за пожарникарски нужди новата кола имала още една функция ­ служела и за поливачка на улиците. Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45 метра водна струя. По този начин пожарната команда със своя автомобил допринасяла за хигиенизирането и красотата на историческия ни град.

Така Захарчук се превръща в обединителна фигура и от момента на назначаването му подпомага дейността на останалите пожарни в страната, включително и великотърновската.

От 1934 г. заслужилият огнеборец е назначен за главен инспектор по пожарното дело към Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Същата година е утвърден и правилникът за противопожарното дело. На Захарчук се дължи издействаното право за пенсия на пожарникарите при 15 години трудов стаж и обезщетение в случай на смърт или злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

Този сърцат огнеборец е кавалер на над 20 български и други чуждестранни отличия. Негово Величество цар Борис III за него дори прави изключение от правилата за награждаване в мирно време. Пожарният командир се е гордеел най-много с ордена “Българска признателност”, присъден само на трима души в отечеството ни.

На днешния им празник заслуженото на тези невероятни професионалисти, наричани при появата им рицари на огнеборската чест. И не случайно човекът с най-много заслуги и принос в пожарникарното дело на България Юрий Захарчук е обявен за Пожарникар на ХХ век.

 

 

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.