Чукич избяга от Търново, за да не учи „История на БКП” и влезе в световните художествени галерии…

0

Известният художник си другарува с музикалната легенда Джон Маклафлин, пази родовите си корен, които са като „славянска мусака с праз“ и се радва на отшелничеството край язовир, където твори

Мила Милчева

Артистичен чешит от висока класа, микс от култури в кръвта и оплетени родови връзки, музикант и художник, полиглот, човек, който си другарува еднакво добре и със съседа бай Амед, и със световна звезда като Джон Маклафлин. Двуметров исполин с чувство за хумор и проницателен поглед, едновременно  жител на света и отшелник в едно забутано кърджалийско село. Откъдето да погледнеш Владимир Чукич, все става за писане. Направо си е находка за журналистически репортаж.

Тази вечер в 19 часа в галерията на хотел „Арте“ във Велико Търново Владимир Чукич открива изложба графика, живопис и акварел, а негов домакин е прокуристът на „Бул Бек” Любомир Марков, който стопанисва и хана „Хаджи Николи”.

Това не е първата изява на известния творец във Велико Търново. Със старата столица го свързват не само приятели, но и малко учене. Малко, защото навремето изкарал само три семестъра във Великотърновския университет. Взел си изпитите с хубави бележки, но му писнало да учи „История на БКП”, „Политикономия” и разни други подобни безумия и зарязал ученето.  После си купил преса и отишъл в базата на СБХ в Самоков, където изучавал тайните на литографията. Върнал се в Кърджали, където вече имало изключително силна художническа среда в лицето на Вежди Рашидов, Станка Димитрова, Джемал Емурлов, чиракувал при Георги Трифонов, който бил неговата първа школа.

Постепенно започнали участията му в национални и международни изложби. Оригиналният му стил го отличавал и творбите му ставали все по-търсени от световните галерии. Обиколил е почти целия свят, канили са го да работи в чужбина, но решил да остане в България. Категоричен е, че отивайки навън, художникът се превръща в машина за пари. Можеше да остана да преподавам  в  Америка , но това не е за мен. Аз искам в ателието си в Тополчане, до язовир „Кърджали“, да мога да стана посред нощ, да си свиря, ако ми се свири, да се разхождам бос по тревата, да си рисувам и да ми е свободна душата, казва творецът.

От години Чукич и съпругата му Павлина, която също е художничка, живеят в обезлюденото село Тополчане на десетина километра от Кърджали. До скоро там  съжителствали с единствения останал местен човек – бай Ахмед,  с който всяка сутрин си пиели кафето и бистрели „религиите”, но човекът починал. Сега Владо и Павлина са сами в цялото село. Това не им тежи, защото гледката към огледалото на язовира и неземната природа компенсират липсата на хора.

Имам си компютър, непрекъснато съм във връзка със света, мога да посрещам приятели на терасата, какво ми трябва друго, казва Чукич. Че държи връзка със света е повече от ясно, защото споменава, че последните си картини пратил преди дни на изложби в Индонезия и Китай…  Впрочем, Владимир Чукич е един от малцината худижници в страната, които се издържат само от рисуване…

Че е гражданин на света не е следствие само от работата му, а и от невероятните родови оплетени връзки.  Както ме определя един мой приятел, аз съм „славянска мусака с праз“, казва със смях  Владо, който е черногорец по баща. Родът от Подгорица, чийто корени идват някъде от 17-и век, се е пръснал по целия свят, та чак до Австралия.

Дядото на Владимир по майчина линия пък е белогвардеец от Астрахан, озовал се в Хасково през Истанбул и Гърция. Дядо Иван свирил на бас-туба във военния духов оркестър и има кръст за заслуги от цар Борис III.

Като отидох за пръв път при черногорските си братовчеди, си мислех, че съм висок, но до тях се почувствах като китаец, смее се Чукич. Освен исполинския си ръст, родата му в Черна гора напълно оправдава типичните черти на този народ – хора на живота. Не робуват на вещи, пари, а са си бохеми. Чичо ми например, на морето за три месеца изпил три къщи, но никой не му се сърдил за това. Спазват си и десетте черногорски заповеди, едната от които гласи „Човек се роди уморен и живе да си отмаря”. Нали знаеш, всеки черногорец има стол до леглото си, като стане, да си почине, смее се Чукич.

Художникът никога не е оставял и другата си голяма страст – музиката. Като дете свирел в мандолинен оркестър четири години, усвоил техниката на струнния инструмент и след това се влюбил в китарата. В гимназията в Казанлък направили група. Не оставя  този инструмент и досега. От години е подвластен на джаза. Заедно с приятелите си – художника Емил Пенчев и журналистът, и писател Иван Бунков, създали артистичната група „Емпти ботълс”. Чукич се ядосва, че приятелите му все нямат време да се организират и да свирят.

Любовта му към джаза го свързала и с една световна звезда – легендарният китарист  Джон Маклафлин. Музикантът имал концерти в София  и Владо Чукич успял да влезе при него. Много искал да види на живо своя идол. До такава степен бил запленен от творчеството му, че създал цикъл графики, вдъхновени от неговата музика. Та на срещата в НДК показал творбите си Маклафлин. Той го прегърнал, разговорили се, дал му адреса и координатите си в Монако и така до сега. Музикантът му праща демо версии на дисковете си, Владо пък му подарява картини, които красят студиото му. Не се хваля с това приятелство от снобария, а защото това е изключителен творец, земен и възвишен едновременно, с който ни свързват много неща, казва Чукич.

За комуникацията с музиканта му помага много и фактът, че владее перфектно английски език. И не само – говори  още италиански, френски, сръбски, турски, гръцки и руски. Преди години бил на международен пленер във Велико Търново  и в един момент се усетил как води разговори поне на пет езика с колегите си…

Това че Владимир Чукич показва творбите си във Велико Търново е радост за почитателите на изобразителното изкуство.  Той участва редовно в национални и международни биеналета на графиката, има реализирани множество изложби в страната и чужбина  – Италия, Холандия, Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Турция, Латвия, Полша, Германия. Творбите му са притежание на частни колекции у нас и по света.

Определят го като брилянтен график, произведенията му се отличават с чист рисунък, майсторско боравене с различни графични техники и интригуващи сюжети. В това могат да се убедят всички, които посетят експозицията в „Арте”.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *