Удивително съчетание на гайтани, чакри, сърма и къна показват на Самоводската чаршия Мадлен и Суджая Амин

Майсторката от Своге е единствената в България, разгадала тайната на кюстендилската сая, направила я изцяло от естествени материали по вековна технология

Мила Милчева

Какво може да съчатае в едно кюстендилска сая (носия), изработена по вековна технология и изцяло от естествени материали, и индийското изкуство на рисуването с къна. Отговор на този въпрос дават Мадлен и Суджая Амин – едни от най-колоритните участници в тазгодишното издание на Нощта на Самоводската чаршия и Фестивала на занаятите, които започнаха от вчера във Велико Търново.

Мадлен е българка от Своге, съпругът й е индиец. Запознали се в чужбина, сватбата им била в Индия, сега живеят в България. И двамата рисуват с къна, спазвайки всички изисквания на този древен занаят. Любопитното обаче е, че Мадлен е до съпруга си, облечена в изумително красива кюстендилска народна носия. Това не е случайно, защото тя е единствената майсторка в България, която сама изработва костюма, чиито тайни се крият поне век назад във времето.

Девет месеца й отнела направата на самата сая, още три месеца били необходими за колана, престилката и ризата. В тях са вплетени гайтани, ширити и сърма от 100 % злато и сребро.

Зя да пристъпи към изработката на уникалния костюм, Мадлен изчела много литература, въпреки, че конкретните сведения се оказали изключително оскъдни, нямало и живи майсторки, които да разкажат за технологиите. Това, което знае е, че женската носия от кюстендилския край пази следи от древни напластявания, древни културни връзки между етническите групи, от които се е оформила днешната българска народност. Характерна е ризата, която правели от коноп и чиито ръкави били оплетени с тънки конопени или дебели памучни конци. До ръба имало тясна ивичка, везана с копринени конци – запесьо или подвезок. Над ивицата били везани четири стилизирани растителни мотиви, наричани бенки. Кюстендилската шевица е изпълнена предимно с полегат бод и по своя характер принадлежи към рядко срещащите се в България миниатюрни везма. Основния тон на шевицата е червен с допълнителни цветове зелен, жълт, син и черен.Подборът на цветовете не е плод на капризите на модата, а съдържа в себе си древни традиции. Не са случайни са и местата на шевицата върху женската риза. Обикновено тя е разположена върху долната част на ръкава, върху гърдите, около врата и по полата – това има магическо предназначение, стремеж на човека да защити дадени части на тялото. Непосредствено върху ризата се облича саята, която е отворена отпред. Разтворената дреха е най-типична за номадските народи в Азия. Тази кройка дава основание да се смята, че саята е облекло, създадено в древността.

Материалите, с които е правена  украсата на кюстендилската сая – гайтани и ширити, били от вълнени или копринени нашивки от пресукани конци, наречени бекме. По-късно то се заменя със сърмено. За всекидневната сая материалът за украсата е вълнен. При празничната гайтаните, ширитите и бекмето са копринени или сърмени.

Съществува поверие, че поясът отпъжда нечистите сили. Да се ходи без пояс е било грешно, а също и да се излезе навън без забрадка, с открити коси.

Когато Мадлен търсила начин за изработване на бекмето, не  открила нито записи, нито снимки, дори в музеите нямало нищо. Съвсем случайно попаднала на една кутия с истинска сърма, по нишката имало посипан истински златен прах, който с времето леко потъмнява. Такава сърма сега не се произвежда, така решила да я направи сама.

След много опити колко да е дебела нишката и точно какъв материал да използвам, започнах да се доближавам до истината. Шиех и разшивах, докато не постигнах прилика. Истинското бекме не се лепи като ваденка и не се пришива готова дантела за пердета, то се изработва бавно от един дълъг конец, разказва майсторката. Отнело й почти два месеца и за двата ръкава – фризова композиция, един елемент повтарящ се безкрайно, съчетаващ сътворението на цял един свят – семе, зародиш, цвете и пак отново.

Мадлен, която е завършила текстил, сама успяла в продължение на три години да разгадае тайната за направа на гайтаните. Те се тъкат на кори и се правят от истинска коприна, чрез метода свилоточене се издърпва нишката коприна от бубите,  после на мини станче се изработват самите гайтани и ширитите.

Има изключително много общи неща в тайните, които крият везбата и орнаментите в кюстендилската носия и рисунките с индийска къна, казва Мадлен. И в двата случая се цели защита на тялото. Тези рисунки са свързани с енергийните точки.  Точно на дланта е една от тези точки – затова там се рисува кръг, от който излиза светлина. Обикновено с къна се рисуват флорални мотиви. Приличат на ръкавици от дантела, тъй като в Индия не може да се носят ръкавици и чорапи, защото е много горещо. Рисуването с къна е задължителен риутал при провеждането на индийските сватби, които са придружени с песни, танци, веселба, разказва Мадлен.

Къната е вид храст,чиито листа се берат, сушат и се  стриват на прах. Смесват се с етерични масла и под формата на паста се нанасят върху  кожата. В съприкосновение с мървите клетки, тя пуска пигмент, задържа се две седмици върху кожата.. Оксидира с кислорода във въздуха  и от жълта, става оранжева и после тъмнокафява.

Мадлен дълго може да говори за връзката между българските традиционни костюми, техните украси, чакрите и древните връзки със световни религии.  Тя е убедена, че е срам за нас, ако не продължим сътворяваното от нашите предци, защото в него има много истина.

(как една дизайнерка връща интереса към родовата памет, кое прави бижутата от муранско стъкло уникални, защо децата обичат ръчно направени кукли и колко е полезен таханът, четете в следващите репортажи от Фестивала на занаятите в „Болярски новини“

About Post Author