Най-малко 500 млн. лева ще бъдат вложени за дигитално обучение в България

С мащабна национална програма ще се решава проблема с липса на кадри във всички сфери на икономиката, както и с предоставянето на цифрови услуги в публичния сектор

Мила Милчева

500 млн. лева ще бъдат вложени  за реализирането на мащабна национална програма за дигитално обучение в България. Средствата ще са част от общо 4 млрд. лева, които Министерството на труда и социалната политика очаква да бъдат отпуснати на страната от Европейски социален фонд в новия програмен период. Това съобщи във Велико Търново  Зорница Русинова, зам-министър на труда и социалната политика. Тя участва в  лекция от цикъла MASTЕRCLASS WORK 4.0, която се проведе във Великотърновския университет. В дискусията със студентите и преподавателите се включиха президентът на КНСБ  Пламен Димитров, заместник-министърът на образованието Карина Ангелиева  и ректорът на ВТУ проф. Христо Бонджолов.

Темата за непрекъснато променящия се пазар на труда е във фокуса на министерството от доста време. Предизвикателствата са сериозни и дискусиите, които организираме със синдикатите и МОН, са навременни преди следващия програмен период, каза Русинова.

40 на сто от работодателите в Европа

изпитват затруднения да намират кадри,

това е предизвикателство не само в България. Тук на практика почти няма работодател, който да не изпитва глад за добре подготвени хора, каза още тя.

Почти няма работно място,за  което да няма нужда от

някакви цифрови умения или поне основни познания.  

Друг аспект  е дигитализацията в публичния сектор и предоставянето на услуги. Скоро ще започнем да говорим, че хората, които нямат цифрови  и дигитални умения, ще бъдат част от маргинализираните групи. След две години, например,  данъчни декларации няма да се подават по друг, освен по електронен път, както и много други публични услуги, посочи още заместник –министър Русинова.

Тя подчерта, че всичко се решава с развитието на образованието – средно, основно и висше. Целта е да има подготвени  кадри не само за новите професии,  но и хора с гъвкави умения и квалификации, които да могат бързо да се адаптират от едно на друго работно място.

Целтта на този тип дискусии е да се определи ролята на висшето образование за бъдещето, каза Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието. По думите й анализите на министерството показват негативизъм, натрупан в обществото заради сбъркана комуникация между институциите. За да направим заедно визията за развитие на страната до 2030 година, е необходимо да върнем доверието едни в други, да се изслушваме, каза още Ангелиева.

Университетите не са

отворени, липсва прозрачност

до такава степен, че самият бизнес, родител или гражданин не може да види какво се случва в самия вуз, дори и то да е добро. Това е особено важно, когато се определя рейтинга на самите специалности.  Ангелиева посочи, че миналата година данните са посочили, че

историците, учили във ВТУ, са  едни от най-добре

реализираните на пазара на труда.

За да сме полезни на бизнеса, трябва да предлагаме успешни програми, а университетите да си комуникират, подчерта заместник-министърът.

Преди станем европейско мобилни, трябва да станем вътрешно мобилни. Не може един вуз да има прекрасна лаборатория, друг, в който да се учи същата специалност, да няма това оборудване и да няма взаимовръзка между тях. Днес разискваме темата за дигитализацията, а това в същността си е огромно споделяне на данни. Какъв бизнес ще правим, ако не споделяме информационен  ресурс? Цифровизацията е е нов начин на мислене и работа на цялото общество, допълни Ангелиева.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, благодари на образователни я и социалния министър за провеждането на  мастеркласове за бъдещето на висшето образование и пазара на труда в дигиталната ера.

Той също подчерта, че е важно  вследващите пет години  да заработи национална програма за

базови дигитални умения на всички работещи

българи, които са 3 100 000 души.

За това обаче по сметки на синдикатите ще са необходими поне 1 млрд. Евро. Ако искаме България да има шанс и да не е на последно място по този индекс, да сме конкуретнтоспособни на европейско ниво, трябва да се влагат средства в тези обучения, каза Димитров. Не знам  защо „Фолксваген” избра Турция, но съм убеден, че не е заради образованието. В Турция не повече от 30 на сто от работещите имат средно образование. С висше са още по-малко. В България среднистите са над 70 %. Т.е – ние имаме образование, но нямаме умения, особено в сферата на новите дигитални технологии, каза Димитров.

По думите му в момента придобиването на умения в IT сектора не са застъпени достатъчно във висшето образование.

Масата от работещите в този сектор, които получават заплати

от порядъка на 3 -5 000 лева,  не са зъвършили висше образование,

а имат други форми на обучение. Според Димитро трябва спешно да бъде решен и въпросът с дисбаланса на заплатите в сферата на образованието. От 1 януари догодина стартовата заплата на нов кадър в средното образование, който излиза от вуза, ще е 1100 лева, а на преподавателя му в университета е много по-ниска, посочи той.

Най-важно е да се инвестира в дигиталното обучение, което е ключово за различни сектори на икономиката и производстото. Ако не направим това, България няма шанс нито да е конкурентноспособна навън, нито да си върне хората, каза още президентът на КНСБ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!