Арх. Драгомир Йосифов:  Пълна лъжа е, че старата част на Велико Търново умира. Напротив, тя се развива чудесно!

Мила Милчева

Над 60 проекта за реставрация на емблематични паметници на културата в града и региона са дело на арх. Йосифов. Той прие и ново житейско предизвикателство като кандидат за общински съветник от листата на ПП ГЕРБ във Велико Търново

Абсолютна лъжа е, че старата част на Велико Търново загива и че няма грижа за сградите, паметници на културата! Това заявява категорично архитект Драгомир Йосифов.  Ако има човек в града, който не просто да е свързан с културно-историческото наследство като сграден фонд, а да гори в тази област, това е именно той. 42-годишният великотърновец е автор на проектите за реставрация на повече от  60 емблематични сгради – къщи, църкви, манастири, музейни обекти и паметници на територията на общината. Самият той се затруднява да ги изброи. Стамболовият и Йоновият хан във В. Търново, Петропавловският, Плаковският и Килифаревският манастир,  църквата „Св. Димитър” в Лясковец, красиви сгради на търновските улици „Раковски”, „Пиколо”, „Стамболов”, хотел „Царевец”, са само малка част от неговите разработки. Много от обектите са построени  от Уста Колю Фичето. Йосифов е автор и на проекта на Парка с миниатюрите, изготви и дари на Общината проекта за паметника на Христо Ботев в центъра на града. Една от най-любимите му работи е тази по възстановяването на хотел „Цар Борис”, чиято реставрация и строителство започна.

История, археология, архитектура, родови връзки, памет, любопитство, голяма любов, а от няколко месеца и първи стъпки в политиката, са преплетени в съдбата на арх. Йосифов.

Истински стожер в моя живот беше дядо ми – Драган Алексиев, казва Драгомир. Историк по образование, военен по професия, той е бил начело на първия конен полк във В.Търново, първият директор на училище „Св. Патриарх Евтимий”, заместник-директор на Мъжката гимназия (сега Хуманитарна). В моя дом винаги се е говорело за история, наместо приказки, аз и братовчед ми часове наред слушахме от дядо истории от нашето минало, което той разказваше толкова увлекателно, че ние попивахме всяка дума, спомня си мъжът.

Логично, като дошло време да следва, избрал историята. Но тъй като не било възможно да учи задочно тази специалност, записал археология във ВТУ. Завършил през 2004 г. През цялото време, докато следвал, не спирал да се занимава с архитектура. Първо като чертожник и помощник на свои колеги, постепенно  като разработвал и свои идеи. И противно на повечето архитекти, които рисуват, Драгомир Йосифов открил твърде късно това свое дарование. Разбрах, че мога да рисувам едва, като навърших 30 г., споделя той. Сега вече има над 50 рисунки и картини. Определя се като самоук  творец. Убедил се, че и за тази, като за всяка друга работа, е необходимо търпение, знания и талант.

Йосифов решил да кандидатства архитектура във Варненския свободен университет девет години, след като вече бил нагазил смело в дебрите на тази наука. Може би и това му помогнало да завърши доста по-рано – за три години и половина. След дипломирането си направил магистратура за опазване на културното наследство, притежава и правоспособност да проектира паметници на културата. Станал докторант и до сега чете лекции във факултета по архитектура  във ВСУ „Черноризец Храбър”.

Основна част от времето си обаче посвещава не на преподаването, а на реставрацията на сгради – паметници на културата във Велико Търново и региона.  Това е тежка, трудна и изключително отговорна работа. Тя изисква голяма подготовка, а паричното изражение не се различава съществено от проектирането на жилищни и други сгради. Може би затова все по-малко колеги избират тази област, казва Йосифов. За себе си е категоричен, че не го водят парите, а огромната любов към историята и почитта към гения на предците ни.

Да имаш такава специалност в град като Велико Търново, който е съкровищница откъм сгради – паметници на културата е, голям шанс, казва архитектът. И понеже има зад гърба си десетки реализирани проекти, и понеже е запознат в детайли и със спецификата и на работата, и със законите, се вбесява, когато некомпетентни хора коментират състоянието на старата част на града и рисуват апокалиптични картини, че едва ли не той загива. Старият град  да умира? Напротив, той живее и се развива чудесно!, категоричен е арх. Йосифов. Самият той е автор на над 15 проекта за реставрация на къщи в ансамбъла на стария град, други негови колеги също работят усилено. Да, има няколко постройки, които са в лошо състояние, но защо никой не вижда съседните десет около тях, които са оправени, ядосва се архитектът. Масово се купуват сгради, превръщат се в кокетни къщи за гости, малки хотелчета или пък жилища, посочва архитектът. И дава пример от преди ден, когато го потърсил човек, купил една от прочутите консулски къщи, за да започнат работа по реставрацията й.

Според Йосифов проблемът с многото собственици на старите сгради, които не могат да се договорят за тяхното стопанисване, съществува, но той не е водещ. Ако купувач реши да придобие и да реставрира подобен обект, намира начин и се свързва с наследниците. Друг е въпросът, ако някой категорично откаже да се грижи за собствеността си. Тогава, според архитекта, трябва да бъде приложен в цялата си сила законът за учредяване на ипотека на сградата в полза на Общината. Според него администрацията не винаги използва този ход от стремеж чрез диалог да бъде решен казуса. Все пак не е толкова лесно да отнемеш имота на някого. Затова с години се точат кореспонденциите, писмата, напомнянията, предупрежденията от Общината към стопаните с надежда те да се погрижат за своето. Още повече, че сградите в старата част са освободени от данъци, точно с тази цел, собствениците им да ги влагат в ремонти и поддръжка. По думите му голямо значение за подобряване на цялостния облик на старо Търново е изиграл и реализираният мащабен проект на Общината „Привлекателна и съхранена автентична градска среда“.

Сега арх. Йосифов работи активно по проекта за възстановяване на култовия хотел „Цар Борис”. Той, както и още няколко емблематични сгради като Хана „Хаджи Николи”, Стамболовия хан и др., бяха купени от американския милионер филантроп Едмънд Бек. Интересът на търновеца към известния хотел обаче е доста преди г-н Бек да  се появи в града. Реставрацията на хотела  всъщност е дипломната му  работа и той с радост споделя, че е от малцината, които имат шанс да започнат реална работа по проекта си от завършването. Архитектурното бижу на прочутия търновски майстор Стоян Герганов привлякло вниманието на Йосифов не само с изящните си линии, но и с интересната история, за която може да се напише цял роман.

 

Тъй като обектът е пред самосрутване,  преди месец сме пуснали искане за поетапна реконструкция в Министерството на културата, както и молба за спешни демонтажни работи на участъците, които са най-опасни, посочи Йосифов. Неговата разработка включва 100 % запазване на фасадата на красивата сграда и изграждане на изцяло нова конструкция  зад нея, адаптирана към съвременните условия.

До една – две години Велико Търново ще се сдобие с ново архитектурно богатство, категоричен е арх. Йосифов, който не спира да се възхищава на гения на старите майстори.

Когато вляза в обект, строен от Колю Фичето, винаги настръхвам, трябва ми поне половин час да се успокоя, да се отпусна. Мисля си винаги: Кой съм аз, Драгомир Йосифов, и защо имам правото да се докосвам дори до един камък, поставен тук от Майстора?, с вълнение разказва архитектът.

Верен на дълга си към героите и от пословичното си родолюбие, Йосифов изготви и дари на великотърновци проекта за първия паметник на Христо Ботев в града. Той често участва в благотворителни инициативи, но не иска да се шуми за това.

Архитект Драгомир Йосифов е в листата на ПП ГЕРБ във Велико Търново. Казва, че е приел с голяма отговорност предложението да стане част от силния отбор на кандидатите за общински съветници по няколко причини. Изпитва огромно уважение към кмета Даниел Панов и неговия екип. Друга причина е, защото е пряко запознат с работата на общинската администрация, особено с отдела по ТСУ и всеки ден е свидетел какъв голям обем от работа извършват тези хора. И не на последно място, защото вярва, че със своя опит и експертно мнение може да бъде полезен за бъдещето развитие на Велико Търново.

В личен план архитектът се определя като най-щастливия човек на света. Имам всичко, за което някой може да мечтае – прекрасно семейство, любима жена, три прекрасни деца, работа, която обожавам, верни приятели. Какво повече ми трябва, казва с широката си искрена усмивка сърцатият великотърновец.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!