Виктор Азманов – от изпитанието Шаолин до сериозния бизнес и политиката

Белия Буда наричат единствения българин и едва седмия европеец, който се е обучавал в легендарния манастир Шаолин. Това е Виктор Азманов – кандидат за кмет на община Горна Оряховица, издигнат от Коалицията със 100 % гражданска квота „Алтернативата на гражданите”.

Преди 13 години с раница на рамо, речник по китайски език и снимка на манастира Шаолин, Виктор заминава за Китай, за да осъществи детската си мечта. Като дете тренирал няколко вида бойни изкуства и това била една от причините да предприеме едно дълго и пълно с неизвестности пътуване.

Без да знае китайски, нито къде точно отива, младият мъж се озовал в провинция Хънан, където се намира манастирът. Доближавайки се до мечтаното място, оставал все по-объркан, защото различни хора го убеждавали, че тази или онази школа е най-добрата и няма смисъл да продължава напред. Борбеният българин обаче гледал снимката от любимите си филми и упорито се движел към своята цел, а именно Шаолин.

В манастира първия човек, на който попаднал Виктор, бил монах, който чистел. Завел го при някакъв администратор, който му обяснил, че няма места, не работят с чужденци и е по-добре да си ходи.

„Бях убеден, че той не е човекът, който взема важните решения. Знаех, че трябва да се срещна с  главния монах воин, който е нещо като шеф на монасите и втория човек по важност в манастира, но не се занимава с бойни изкуства. Затова изчаках търпеливо, спомня си Виктор.  Когато монахът дойде, останах безкрайно изненадан, че той вече ме познава, защото предния ден ме е видял да помагам на работниците, които пренасяха през стотици стълби тежки строителни материали. Не подозирах, че именно това ще бъде решаващо за приемането ми в манастира, просто виждах изтерзани хора, които носят тежки камъни и им помогнах”, разказва българинът. Още повече го трогнало това, че монахът го определил като човек с добро сърце.

И така Виктор Азманов, младежът от Горна Оряховица, се озовал в мечтаното място за всички практикуващи бойни спортове по света.

Легендарният манастир е разделен на три части. Първата е туристическа. Виктор попада във втората – там, където се обучават монасите воини. В третата живеят около 10 души –монаси, които са твърдото ядро на Шаолин. Те са посветени хора, които са се отказали от всички земни блага.

Виктор признава, че е отишъл в Шаолин с много различна представа за манастира, обучението  в него, условията и средата. Особено много го шокирала срещата с  Китай. Държава с жители, език, нрави и обичаи, които са коренно различни от предишните му представи за чужди страни. Дори един ден в Китай може да провокира с истории, които да се разказват години наред, казва Азманов.

Оскъдната храна, студът и влагата, изцяло различният свят, в който попаднал, невъзможната комуникация поради невладеенето на езика, били само малка част от сериозните предизвикателства, които го очаквали в екзотичната държава.  Заблуждавах се, че с  езиците, които знам – английски, немски и руски, мога да се оправя във всяка точка по света, но в Китай се оказа, че съвсем не е така, спомня си горнооряховчанинът.

Верен на пословичната си упоритост в преодоляването на трудности от всякакъв характер обаче, той не се отказал. За да се стигне до овладяването на трудния език, създаването на приятелства и въобще приобщаването към необятната китайска култура и начин на живот.

Постепенно в манастира Виктор започнал да си извоюва различни придобивки. Успял да се премести от тясното пространство от 3 кв.м, които делял с още осем китайци, в самостоятелна стая. Получил достъп до интернет, дори рафт в хладилник, където да съхранява месо и други продукти за поддържането на добра физическа подготовка, изключително необходима за предстоящите му бойни срещи.

В България битува схващането, че китайците, въпреки, че владеят бойни изкуства, са дребни и едва ли не всеки як българин може да им се изправи насреща. Това категорично било опровергано в битките в тежка категория, в които Виктор трябвало да представлява манастира. Двубоите с големи и здрави китайци били изтощителни и на ръба на силите му, но именно те му донесли признание от всички – както от обучаващите се в Шаолин, така и от ръководството на манастира.

Азманов се обучавал в Шаолин цяла година. Когато се прибрал в България, покрай цялата медийна слава, която го заляла неочаквано и за самия него, той решил да реализира някои от своите идеи, родени по време на престоя му в Китай. Искал да създаде копие на манастира в България, където да обучава деца. Не успял да осъществи тази своя мечта, но връзката му с Китай по никакъв начин не спряла до тук. Напротив, точно контактите му с китайски приятели и патньори му помогнали да развие голяма част от своя бизнес.

В момента Виктор Азманов е съсобственик на няколко българо-китайски търговски дружества за внос и износ, търговия и производство, има фирма за износ на земеделска продукция и управление на земеделски земи. Занимава се и със строителен мениджмънт, собственик е на предприятие за производство на тестени изделия и здравословни храни в село Първомайци, има фирма за анализи на риска, бизнес финанси и планиране. Председател е на Българо-китайската търговско-промишлена камара от 2011 г. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество на английския фонд „Марчлин Оракъл”. Съвкупността на оборота на дружествата, в които е съдружник, притежава или управлява, надвишава 60 млн. лева за последните осем години. Член делегат е на всички правителствени делегации в Китай от 2013 година насам. Чел е лекции на тема българо-китайско икономическо сътрудничество в Дипломатическия институт на МВнР, в Институт „Конфуций” на Великотърновския университет  и други български и световни форуми.

Приема кандидатирането си за кмет на Горна Оряховица като поредното голямо предизвикателство. Което е убеден, че ще премине успешно, защото е доказал през годините, че е боец – във всеки смисъл на тази дума.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *