Гледна точка. Кои са победителите и победените на местния вот в болярския град?

На отминалите избори във Велико Търново имаше от всичко по много. Впрочем, както и в цялата страна, въпреки, че в една втора от нея предстоят балотажи. Всъщност  болярският град винаги е задавал симптоматиката на цялата картина, за това е време за анализи.

За прочит на грешките.

За поука.

Евентуално.., но далеч не сигурно. Понеже тридесет години от началото на демократичните промени се въртим в омагьосан кръг и повтаряме едни и същи грешки. Ние – от активното поколение, родителите ни, но поне да се опитаме да предпазим децата ни от тях, преди съвсем да са се разбягали в чужбина, отвратени от политическия процес…

Но да се върнем на анализа във Велико Търново.

Статуквото се бетонира. Поне до следващия програмен период. Впрочем, статуквото не ни е виновно. Бетонираха го ниската избирателна активност, твърдите партийни ядра и нежеланието на хората да упражнят конституционното си право да изберат своите управници.

По традиция на местния вот, който е много повече мажоритарен, и много по-малко партиен, излизат да гласуват много хора. Само че не и този път. Не и през последните няколко цикъла местни избори. И това е проблем. За демокрацията е вредно партийните централи да си „отглеждат“ собствен електорат, който да ги циментира във властта. Винаги трябва да има по едно „камъче в обувката“, което да ги боцка. Да им напомним, че властта е за хората, а не за властимащите. Че огледалото е криво.

 Най-малко грешки направиха управляващите. Затова и се бетонираха в местната власт. Очакваше се да изпаднат в кръгова отбрана, но това не се случи. Нещо повече – аргументирано и с премерена доза емоции отговаряха на опонентите. И се справиха без Цветан Цветанов. Или поне без видимата му подкрепа.

 Обаче доскорошният втори в ГЕРБ все пак демонстрира своето влияние. И заявка за бъдещия си политически проект. Чрез няколко местни формирования…

БСП се провали на фона на  големите очаквания. Въпреки, че взе два мандата горница и вече има седем, вместо пет позиции в местния парламент, червените се представиха разочароващо. Първо – те се коалираха със себе си и не успяха да разгърнат ветрилото към гражданите. И второ – протестния вот, на който разчитаха, се оказа в недействителните бюлетини, в тези с квадратчето „не подкрепям никого“ и в хората, които предпочетоха да отидат за риба или да берат гъби, вместо да пуснат „червената“ бюлетина. И оше – твърде дълго търсиха „подходящ“ кандидат за кмет, даже и от дясното политическо пространство, за да се спрат в крайна сметка на достоен спортист и личност, която обаче търновци не припознават като местен.

Трето – и може би най-важното. Хората, които получиха най-много номинации от основните партийни организации, бяха изтласкани от върхушката на практически неизбираеми места. А в челото на листата се наредиха до болка познати и вече поомръзнали местни активисти. Които забележете – за първи път не бяха одобрени по йерархията от долу на горе, както през последните петнайсетина години, а бяха посочени от кандидат-кмета. И това е отговорност на висшите функционери на БСП, които толерираха „лидерството“, за сметка на мнението на низовия си актив…

 Същата грешка допусна и „Демократична България“, която на фона на очакванията демонстрира приличен резултат и успя, въпреки късната кампания, да излъчи трима съветници. 

 ВМРО като кандидат-кметска кандидатура се представи неубедително. Но пък инкасира прилично присъствие в новия общински съвет. Това се дължи по-скоро на инерцията, понеже на местна почва червено-черните имат традиционно силни структури.

Безспорно заслужава внимание местният проект  – „Алтернатива на гражданите“. Те нямат национален тренд и продуктово позициониране, но направиха прощапулник и вече имат представителство в местния парламент. Това е най-новата гражданска листа, която „проби“ и разчупи политическия модел в старата столица.

 БДО се представи под очакванията, а ДПС – устойчиво…

 На тези местни избори, поне във Велико Търново, не се случи новина. Да се върнем към началото. Имаше от всичко по много. И контролиран, и корпоративен вот, и вътрешно-партийна борба с преференции, вместо реален политически дебат. Не това е вотът на хората и за добро, или лошо, всеки от нас ще се съобразява с него през следващите четири години. Впрочем – местната власт също трябва много сериозно да разчете посланието на избирателя и да работи за града и хората му…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *