За народните танци като съвременно будителство – с респект и без псевдопатриотизъм

Към фолклора трябва да се пристъпва с отговорност, за да не се прекрачва границата на опошляването, твърди младият хореограф Николай Корчев

Мила Милчева

 

Днес, в Деня на народните будители, говорим за духа, за националните ни устои, за традициите и за събуждането на българското самосъзнание. Кои са съвременните будители е друг въпрос, който се дискутира. За събуждане на патриотизма ли говорим през последните години, когато народните танци, шевици, обичаи, се завръщат с голяма сила? Къде е границата между традициите и чалгата в различните й измерения. По тези теми  разговаряме с Николай Корчев, хореограф, основател на фолклорен клуб „Плетеница”.

Николай е на 23 години от Долна Оряховица. Завършил е средното си образование в София в Националното училище за танцово изкуство – единственото на Балканския полуостров, специализирано само за танци.  Гордост за Николай е, че като възпитаник  на училището бил в състава на представителния му ансамбъл, състоящ се от 16 момичета и 16 момчета.  От 2015 г. е студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Сега прави дипломна работа, специалност „Българска народна хореография”.

От 2015 г. до началото на т. г. Николай работи в НЧ „Братя Грънчарови” в Горна Оряховица, където  бил хореограф на група за деца от  6 до 14 години, и на фолклорен клуб за любители от всички възрасти. През 2016 г. създава ФК” Плетеница” във Велико Търново. В началото започнали със седем човека, сега са над 240 . Има групи за начинаещи, средно ниво, напреднали. От миналия месец сформирали фолклорен ансамбъл, както и певчески хор.

Повече от 21 са клубовете за народни танци във Велико Търново в момента. Според Николай в конкуренцията няма абсолютно нищо лошо, тя е двигател на развитието на всички сфери на обществото. Това, което не може да приеме обаче е, че някой, потанцувал една-две години, се наема да обучава хора и да прави клуб.

Според хореографа нарояването на клубовете не се дължи само на широко разпространеното схващане за връщане към корените, а по-скоро става дума за интерес към груповите занимания – спортни танци, зумба, аеробика. Хората имат нужда от комуникация. Това са места, където те не само танцуват или спортуват, а се сприятеляват, пътуват, помагат си, разчитат един на друг. Общуването помежду ни явно се превръща в дефицит и груповите занимания са начин то да бъде преодоляно, казва Николай.

Той е радостен и от факта, че „Плетеница” не е просто място за изучаване на стъпките на хорото. Тук изучават различните фолклорни области, произхода на танците, с какви обичаи са свързани, каква е символиката  им, спецификата на костюмите. Членовете на клуба често влизат в ролята на изследователи, защото имат за задача сами да изберат носията, с която да се явяват по участия. Тук няма унифициране на костюмите, всеки сам избира какво да облече. Някои от танцьорите отварят бабините ракли и вадат автентични облекла, други си ги купуват, трети сами си ги изработват. Едно от момичетата танцува с носия на повече от 250 години, наследство от прабаба й.

Да, танците са съвременното будителство, категоричен е Николай Корчев. Казваме, че те са начин да се върнем към корените си. Често обаче, употребяваме този израз без да вникнем в него. Най-важното е да осъзнаем какви са нашите родове, да проучим родословното си дърво, кои са предците ни, що за личности са били, и чак тогава можем да претендираме за общностно връщане към корените, разсъждава хореографът.

Той има и своя теория за автентичността и модерността в народните танци. Автентичните танци са обект на изследване от много специалисти и темата е дълга и сложна. Пайдушкото хоро например има над 20 интерпретации. В едното село се е играело по един начин, в съседното – по друг. Кое тогава е оригиналното, пита Николай. Той има наблюдения, че в най-истинския си вид народните хора са се съхранили в Пиринския край. Там по принцип са още живи много от традициите и в обичаите, и в празниците. В този регион за сватбите местните сами си  изработват червения байрак с характерната украса, разказва Корчев.

И в танците, както и в останалите области на изкуството, е много тънка границата между кича и стойностните изпълнения. Според Николай, за съжаление, и фолклорът не е застрашен от опошляване. Не може да се играе хоро на чалга музика, казва той и допълва, че хитът„Бяла роза” е авторска музика, която няма нищо общо с истинската същност на народните песни и танци.

Често в заведенията се играе „Чичовото” и „Циганското” хоро и това се възприема едва ли не като висш пилотаж във владеенето на народните танци. Малко хора обаче знаят, че „Чичовото” всъщност е румънско хоро и е пренесено по нашите земи от пътуващи цигани. А има наистина стари български хора, които са далеч по-атрактивни, но не толкова познати.

Според Николай Корчев е задължително автентичната основа на народните танци да бъде обогатявана със съвременни и модерни елементи, но това трябва да става много прецизно и с голям респект към първоизточниците. По същия начин той разсъждава и за все по-засилващото се влечение да се обличат народни носии с повод и без повод.

И носиите, с техните шевици и елементи от облеклото, и танците, са океан от информация. Те носят много символика, много познание и е редно да ги изучаваме, преди да пристъпим към тях, убеден е младият хореограф. За това, според него, човек трябва да има сърце. По този начин той разпознава и почти на мига от кой човек става танцьор. Аз не гледам хората в краката, а в очите. Очите са прозорецът към душата. Ако в тях има огън, значи човекът ще танцува. Може да му е трудно да  владее стъпките и да не е перфектен в техниката, но ако изпитва радост от танца, значи е намерил себе си, категоричен е Николай.

Сега младият мъж е зает с приготовленията за третия рожден ден на „Плетеница”, на който се очакват над 240 гости от приятелски склубове от цялата страна. Интересен е отговорът му и за наименованието на клуба. Много хора си мислят, че то идва от плетене или бродиране. Истината че, избрахме това име, защото в нашия клуб се преплитат по удивителен начин хора от различни възрасти, професии, етноси, религии… Общуването ни е преплитане на човешки съдби и енергия, обяснява Корчев. Той е много щастлив и затова, че в клуба изпълняват много благотворителни инициативи, споделят празници, организират си тематични вечери, превърнали са се в малко общество, което живее по законите на приятелството, добротата и споделянето на общата страст към традициите и здравия български дух.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *