Мила Милчева
Албена Добрева, ръководител на Център за обществена подкрепа към SOS – Детски селища–България във Велико Търново, е единственият представител на областта и една от десетте личности в България, които са номинирани и ще получат приза „Посланик на доброто”.
Церемонията по награждаването ще се състои на 21 ноември в София, а инициативата е организирана от Държавната агенция за закрила на детето. Повод са честванията на 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, които се отбелязват в цял свят. Конвенцията е първият международен акт, който утвърждава човешките права на всички деца по света. От ДАЗД се обърнаха към общини, областни управи, институции и граждани да изпратят истории на хора, помогнали на дете или семейството в труден момент, беда, тежък инцидент, и които са променили житейска съдба.
Историята на Албена Добрева е една от впечатляващите, заслужили признанието на комисията и затова тя ще бъде отличена на Празника на доброто в столицата. Тя е за баща, който се грижи сам за малкото си момиченце във Велико Търново на ръба на оцеляването. Благодарение на Центъра, на социалния си работник Албена и на хора с добри и щедри сърца, съдбата на семейството е преобърната. Живеят днес в самостоятелен дом, таткото има работа, а детето – логопед, били са на първата в живота им почивка на море, а бащата е решен да работи и да учи едновременно, за да осигури добро бъдеще на детето си.
Това е само една от стотиците истории, които Албена Добрева има в своя 26-годишен стаж в социалната сфера. 10 години от тя тях е работила в Дирекция„Социално подпомагане”, повече от 15 години – в Сдружение „SOS Детски селища България”. От 11 години е ръководител на Центъра за обществена подкрепа, управляван от Сдружението. Над 800 са подкрепените деца за тези 11 години в Центъра, за другите преди тях не е водила статистика.
Когато те номинират за Посланик на доброто, всички очакват да кажеш някакви специални думи. Какво е добро, защо трябва да правим добро… Моето разбиране за добрината като морална категория е просто и кратко – доброто е път към хората и едновременно най-красивата връзка между тях, казва Албена. Доброто е малко днес – в нашия забързан свят. Или малко се говори за него. То е способност, дадена само на хората – да бъдеш състрадателен, да подаваш ръка, забравяйки самолюбие и различия – расови, религиозни, всякакви, казва Албена.
Доброто е първото нещо, с което се обръщаме към света: „Добро утро“ или „Добър ден“, „Добра среща“ или „На добър път“. В човешкия език сякаш е закодирано пожеланието доброто да ни съпътства. В началото на моя професионален път бих казала- не прави непоискано добро. Днес моето послание е – помагай, като запазваш достойнството на човека, колкото и да ти изглежда неможещ, незнаещ или пък смазан. И още нещо – ако се чудиш откъде да започнеш с добрите дела, започни с малки неща, допълва тя.
Албена влиза в социалната сфера през 1993 г., когато установява, че с учителска диплома без учителски стаж не можеш да почнеш работа. Явила се на конкурс за социален работник и го спечелила. После завършила и такава специалност. Тогава в България все още няма Закон за закрила на детето, но има над 30 хиляди деца в сиропиталища и домове.
За 26 години се забравят част от лицата и историите, но никога не се забравя болката в очите. Тя не се съдържа в нормативите, няма я разписана в документите. Истинските, преживените истории те изграждат като социален работник, а не дипломите. Истории и смешни, и тъжни, и пълни с човешка признателност, и с неправда, и с обида, но и с удовлетворение, посочва Добрева.
Албена си помня първото дете, което през 2002 г, в разрез с всичкиправила, взела у дома си да нощува- било късно за заповед за настаняване в дом, а в детско отделение не го искали, защото имало краста. Спомня си със смях ромката Невена, която произнасяла Албена Добрева като Пена Добрата и я молела да й продаде откраднатите от битака гащи, защото била добър човек. Помни Михаела, която проговорила единствено и само благодарение на всичкото сторено за нея и майка й в продължение на години. Помни Лили, която не успели да спасят от коварно заболяване, но чиято история трогна цяла България. Помни кръстения на нейно име Алберто…
Преди време бях решилада опиша ежедневието на социалния работник в един своеобразен дневник. Така си остана и незапочнат, и недовършен. А годините станаха 26. Зад всички купища анкети, формуляри, ваучери, оценки, социални доклади, становища, стои трудна, изпиваща, нечовешка работа, но вярвам, че тя освен всичко друго е и пеперудата, която може да промени баланса на вселената към по-добро. Да, по норматив, социалната работа е професионална дейност, насочена към социалното включване на най-уязвимите групи хора в обществения живот, комплекс от подпомагащи дейности за постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност на човеците. Работа, която е многолика, изисква от теб да бъдеш многоок, многорък, многосърцат – а то, сърцето ти, е само едно!, казва Албена. И допълва, че от социалния работник се очаква да може да борави не само с вътрешните проблеми на личността, но също с нейните взаимоотношения, със семейната структура и социалната среда, да познава социалните системи и политики; да разпознава и се обляга на силните страни и ресурси на индивида, да работи за изграждането на личностни умения.
От социалния работник се очаква да може да работи с деца, с родители, със семейни двойки, с кандидат осиновители, с насилници и жертви на насилие, с хора с увреждания или специални нужди, с групи и общности; дапознава и да се справя с проблеми като бедност, насилие, зависимост, увреждане, травма, психични заболявания, родителски конфликти. От него се очаква да работи за спазването на човешките права на бедни и онеправдани. Очакват се чудеса – да застава наравно с инспекторите от Детска педагогическа стая, да защитава правата на децата пред съда, да връща в училище отказалите да учат деца, да превързва детски души, да поправя счупени съдби.
И често, болезнено често, общественото мнение у нас крещи, че социалният работник е виновен за тази или онази човешка драма, че социалните са тези, дето искат да вземат хорските деца! И почти никога никой не крещи, че социалната работа е най-ниско платената помагаща професия. И ниската заплата трябва да покрива високи стандарти на качество, защото се работи с живи хора; да повишава компетенции и квалификации, за да може социалният работник да отговаря на специфични и индивидуални нужди, посочва още Албена Добрева.
Дали остана нещо неказано… Може би това, че алтруизмът в социалната работа я превърна за мен едновременно в призвание и признание, се усмихва Албена и завършва с думите на майка Тереза: хората са неразумни, нелогични и егоистични и въпреки това – обичай ги!
