На Трапезица може да се окаже първата открита средновековна синагога в България

М. Милчева

Великотърновският археолог Мирко Робов проучва сграда на крепостта „Трапезица”, която може да се окаже първата открита средновековна синагога във Велико Търново и страната. Сградата се намира в югоизточния сектор на крепостта, където работи Робов. По думите му това не е била трапезария във феодален комплекс, но не е и църква,тъй като липсват останки от  стенописи. Анализи тепърва ще показват какво е точно предназначението й, но има податки, че това е еврейски храм, посочи Робов. Сградата е с дължина около 22 метра в посока изток-запад, а на север-юг е дълга 14,5 метра. Вътрешното пространство е 267 квадратни метра. Датира от 40-те или 50-те години на XIII век. Била е настлана с каменни плочи, входът е от запад, затварял се е с масивна еднокрила врата. Мотивите ми, че това е синагога идват от проучвания, че на това място е имало еврейска махала и най-вероятно еврейската колония е обитавала Трапезица, обясни Мирко Робов.

Църквата 21, както се води постройката, се състои от 2 части. Източната е с апсида на камък и хоросан, западната е на камък и кал. Има две бази и две колони, свързани с арка, през която се е влизало в частта с апсидата. В близост до църква № 21 са открити монети от 13-14 век, включително и византийски. Установени са и голям брой монограми – царски и патриаршески, и  позлатена рамка за малка икона.

Югоизточният сектор на крепостта Трапезица във Велико Търново е един от трите обекта на средновековната крепост, които бяха проучени през този археологически сезон с финансиранеот 20 000 лева, осигурено от Министерството на културата, съобщиха археолозите проф. Константин Тотев, доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов.

Според проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ във Велико Търново, разкопките на крепостта през тази година  показват, че тук е имало голям средновековен град, който по развитие не е отстъпвал на градовете във Византия и Западна Европа през 13-14 век.

Разкрити са над 2 декара от цялостен жилищен квартал в южната част на хълма, където работи Деян Рабовянов. През него е минавала улица, широка близо 3,50 метра, която е свързвала две от портите на крепостта, оформена е и градска улична мрежа и сгради около нея, където се  е развивала стопанска и търговска дейност.

На повече от 500 находки са попаднали археолозите през сезона. Сред тях има златни и сребърни монети, но голям интерес предизвикват  импортните стоки като фрагменти от китайски порцелан, което е рядкост за епохата и говори за активен стопански живот.

Най-малко 1,5 млн. лева годишно са необходими от държавата или по проекти, за да бъде запазено и популяризирано богатото историческо наследство от Второто българско царство на Трапезица, посочи архитект Пламен Цанев Спроред него с временната консервация на обектите не се решава проблемът със запазването им, те се рушат, а и не са достъпни до туристите.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!