Днес се навършват 100 години от подписването на Ньойския договор – една от най-пагубните спогодби в българската история

0

Днес се навършват 100 години от подписването на Ньойския договор – една от най-пагубните спогодби в българската история. Договорът е подписан преди 100 години – на 27 ноември 1919 година.

В края на Първата световна война, най-големия дотогава световен конфликт, българската държава е от страната на загубилите. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България.

В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

Министър-председателят на България Александър Стамболийски получава договора като диктат, т. е. без право да го обсъжда и коментира, може само да го подпише. Той го прави, а след това чупи в масата златното перо на своята писалка. Така е изразил мъката и яростта си от жестокия документ.

Когато се прибира в София, на гарата го чака правителството и граждани. „Г-н Стамболийски, какво стана в Париж?“, е първият въпрос, който чува премиерът, слизайки от влака. Отговаря само с две думи: „Погребахме България!“

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

Според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море – нещо, което никога не става.

От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.

И друго събитие е останало в паметта на народа след подписването на договора. След като е отслужена панихида за загиналите по бойните полета през войната в църквата „Св.Неделя“, спонтанно възниква идеята да се направи шествие из града. Иван Шишманов описва ситуацията така: “При народния поет, при Иван Вазов!”, прокънтява глас и над 2000 се отправят към дома на Вазов, начело с военната духова музика, която свири “Съюзници-разбойници”. Пред дома си Вазов се обърнал към множеството с кратка реч: “Благодаря ви, добри българи, за овацията, която ми правите. С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние… Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!… Жив е българският бог!”

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *