103 жертви при строителството на язовир „Александър Стамболийски“

Илиана Денчева

Според очевидци, следобедът на 28.06.1939 г. над р. Росица се извила буря , завалял толкова проливен дъжд , който не спирал с часове. Падналата вода образувала мощна вълна, която помела цели квартали в Севлиево и околията( от Батошево на юг и на север до Сухиндол). Още се помни като „Севлиевското наводнение“. Ужасът на стихията взела над 60  жертви, повлякла хиляди стопански постройки,  а над 2000 души останали на произвола на съдбата. Официални лица , в това число и цар Борис III, посетили пострадалите райони и оказали помощ на бездомните и бедстващите, сочи информация в тогавашната преса.

Пораженията от Севлиевското наводнение. Фотография: Държавен архив – Габрово.

Тъй като имало идея за построяване на язовир още от правителството на Александър Стамболийски, но нереализирана по ред причини, природната катастрофа дала нов порив за предприемане на действия по възобновяване на старият проект . По спомени на местни хора цар Борис III направил символична първа копка на мястото на бъдещата язовирна стена в с. Горско Косово още при своето посещение в пострадалите райони.

Цар Борис III говори с пострадал човек. Фотография: Държавен архив – Габрово.

Проектирането и изпълнението било възложено на софийското предприятие „Воден синдикат“, което от своя страна привлякло хиляди работници, които започнали да копаят отводнителен канал. На 23 септември 1942 г. бил сключен договор, с който строителството на язовира било възложено на германски инженери. Те докарали ток и строителна техника и започнали изкопните работи за построяване на язовирната стена. Покрай строителството обаче се случвало и друго. Трябвало да се вземе решение за съдбата на селищата и хората живущи в тях , които щели да останат под язовира – с. Бара, с. Горско Косово и др. Днес при спадане водите на язовира могат да се видят на дъното му следи от някогашните постройки, както и стърчащият кръст на църквата. Жителите на тия две села са очаквали специален нормативен акт или закон, който да регламентира техните жилищни и имуществени проблеми. За тяхно разочарование през есента на 1942 г. са им раздадени декларации за описване на недвижимото им имущество, които са на основание на „Закона за вътрешното преселване и заселване“ (ДВ, бр. 132 от 1941 г.) Източници предоставят информация за породилото се недоволството сред хората, което е възникнало от недостатъчната информация, която правителството дава на местните жители. В засегнатите села се носят слухове, че хората ще бъдат принудително преселени в гранични области и далеч от Търновския край. Не без основание жителите на селищата се притесняват как ще бъдат оценени земите, сградите и имотите им, къде и как ще трябва да устройват новите си жилища, къде ще живеят децата им. Жителите на с. Бара пишат „Изложение от жителите на с. Бара, Севлиевска околия, засегнати от мероприятието „Язовир на р.Росица“ до Министър Председателя на България, както и до още шестима министри, до Председателя на Народното събрание, до народните представители от Севлиевска околия и до кметовете на околните села и градове. В крайна сметка и в с. Бара, и в с. Горско Косово са компенсирани със специално построени типови къщи и те признават, че предоставените сгради надминавали отнетите (не във всички случаи в България е така) и замяната не ги ощетила. Къща от първи тип – на два етажа, без маза, с прилежащи два двора от 1,2 дка и стопанска пристройка (сая) Къща от втори тип – двуетажна без маза, с прилежащ двор от 1,2 дка земя и сая Къщи от трети тип – едноетажни, с вкопани в земята мази и с прилежащ двор от 1,2 дка земя и сая.

През 1948 г. язовирът бил въведен в експлоатация с тържество, гост на което било първото лице в държавата – Вълко Червенков. Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m. Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Строежът започва през 1940 и завършва в края на 1954 г.

Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m.По време на строителството при трудови злополуки загиват 103 души.

Паметник на удавените – с. Карамичевци. Фотография: Григор Григоров.
Текст: „На трагичното загиналите при стихийнот[о] наводнение на 28.VI.1939 г.: Хр. Цончевъ, род. На 6.II. 1918 г., Велика Христ[ова – родена] на 8.IV.1911 г., Денка Христ[ова – родена] на 19.II.1934 г. и Колчо Христ[ов – роден] на 27.I.1939. Построен от майка му, братя и сестри“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!