Бакшишът – дар или проклятие за ресторантьорския бизнес

0

М. Милчева

Думата е от персийски произход – bakshish (بخشش), което означава „дар“. Разпространена е в Турция и всички територии на бившата Османска империя. Смята се, че думата бакшиш е свързана с персийската бакхшидан – което означава „давам“, както и бъкши – което означава „допълнително“ или „даром“.

Даром пари в България се дават на сервитьори и фризьори, на таксиметрови шофьори, въобще на всички, от които клиентите са доволни. Практиката е разпространена в целия свят, въпреки че има държави, в които допълният стимул е забранен и дори се приема като обида.

У нас през последните дни темата за бакшиша излезе на дневен ред в публичното пространство. Повод е искане на представителите на ресторантьорския бизнес да бъдат регламентирани правилата на даване и получаване на допълнителни плащания в сектора.

Проблемът с бакшишите е голям и спешно трябва да се намерят начини за неговото разрешаване, категоричен е Петър Стефанов, собственик на заведения във Велико Търново и отскоро председател на Регионалната структура на хотелиерската и ресторантьорска асоциация.

Всички в бранша сме потърпевши от изключителните рестрикции на държавата, казва Стефанов и дава конкретен пример. Когато в заведение влязат проверяващи, те засичат оборота от касовия апарат и наличните средства у сервитьорите. Ако има дори и минимално разминаване, глобите са жестоки, дори се стига до затваряне на заведение. Проблемът е, че е абсурд сервитьорите, особено в пиковите часове, да отделят парите, оставени им като бакшиш, от тези, чукнати на касовите бележки.

И няколко стотинки да е разликата, проверяващите предприемат това за укрит оборот и налагат драстични мерки, а това ни донася големи проблеми и трудности, казва Стефанов. Единият начин за излизане от този казус е  бакшишът, който в България е около 10 %, да влиза в оборота, т.е, да бъде регламентиран. Тук обаче възниква въпросът дали тези допълнителни средства ще бъдат облагани с данък. Ако платим 20 % ДДС върху бакшиша, ние реално трябва да ги вземем от сервитьора, посочва Стефанов.

Другият вариант е да се допусне нормативно някакви вид толеранс от проверяващите, например, ако оборотът по каса е 1000 лева, а наличността у сервиьора е 1100 лева, да не се предприемат санкции. Стефанов е убеден, че при добре обмислени правила, проблемът е решим.

Той дава пример със САЩ, където е бил през пролетта.  Заведенията в Щатите имат регламентиран процент възнаграждение за обслужващия персонал (service fee, такса за обслужване). Очаква се клиентът да плати допълнително сума между 15-25 % от цената на консумацията. Процентът е регламентиран в меморандума на Националната асоциация на ресторантьорите в САЩ. Така собственикът на обекта не се натоварва с плащане на високи заплати, а сервитьорите и барманите получават доста добри пари.

В България изпитваме остра нужда от качествен персонал и сме принудени непрекъснато да повишаваме заплатите, за да си задържим хората, което ни поставя в много трудна ситуация, категоричен е Стефанов.

Колкото до психологията на клиента в България, той обяснява, че всичко зависи от самия човек и отношенията му със сервитьора. Виждал съм много богати хора, които оставят големи бакшиши, както и такива, които си прибират рестото до последните 2-5 стотинки, споделя наблюдения от богатия си опит Стефанов.

По думите на председателя на великотърновските хотелиери и ресторантьори, проблемът с бакшишите далеч не е единствения, който мори бранша. Изправени сме пред все по-сериозни предизвикателства, напрежението в нашите среди расте неимоверно и е напълно възможно да се стигне до масови протести, посочва Стефанов.

Дойни крави за държавата ли са българските ресторантьори, има ли терор от страна на контролните органи върху заведенията и какво ще предприемат хората в бранша, четете утре в интервю с Петър Стефанов.

Как е по света?

В Швейцария, Холандия и Австрия размерът на бакшиша е 3-5 % от сумата. В Скандинавските страни и Италия бакшишът (ит. servizio e coperto, такса за обслужване и сервиране) се включва в сметката и варира около 7-10 %. Във Франция бакшишът се включва в сметката (като pourboire, буквално за да пийнеш), но е прието да се даде и допълнително дребна сума. В Гърция се нарича (филодорима, „дружески подарък“) и представлява задължителни 10 % от сметката.

В Япония не е прието да се дава бакшиш. Презумпцията е, че цялото заплащане на служителите се урежда от работодателя им, а клиентът има финансови взаимоотношения само с него. Японските служители възприемат даването на бакшиш за оскърбление, тъй като те смятат, че са длъжни да си вършат работата добре по подразбиране

В Китай даването на бакшиш официално е забранено, но на практика е 5-10 % от сумата за обслужване.

 

 

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *