С „каток” на Янтра, балове и пищни трапези великотърновци празнували Коледа преди десетилетия

Зими с дълбок сняг, пързаляне по река Янтра, разходки в Градската градина, организиране на балове и изпращане на картички. Всичко това съпътствало празнуването на Коледа във Велико Търново преди десетилетия. Според възрастните великотърновци през 19-и и 20-и век зимите били по-студени, по-дълги, с паднали дълбоки снегове. Хората с радост чакали този сезон, обичали белоснежния си град, отдалеч се подготвяли за преодоляване на трудностите. Градът се преобразявал, ставал бял и чист и още по-привлекателен.

Най-много на снега естествено се радвали децата. Самото разположение на старата столица давала чудесни възможности за практикуване на много видове зимни спортове. Дори по улиците на самия град било много удобно за пързаляне с шейни и кънки. На “Картала”, “Зеленка”, “Ксилифор” и “Варуша” от сутрин до вечер ехтели радостните детски възгласи. Пързаляли се с шейни и ски, а по традиция, връщайки се от училище, задължително и момчетата, и момичетата се спускали с ученическите си чанти в дебелия сняг. По-малките деца се пързаляли с малки дървени шейнички, които са по-леки и удобни. По-квалитетни били металните шейни, наричани кутурки-демирлийки (от турски демир ­ “желязо”), които много лесно се управлявали с крака и при опасност бързо се спирали. Но особено атрактивни били големите дълги шейни, наричани “люш”, на които сядали и се пързаляли до 10­-12 души заедно един зад друг. Обикновено това били гимназисти ­ момчета и момичета, за които това било едно от най-големите зимни удоволствия. Тогава нямало специално спортно облекло, клинове и якета и те се пързаляли с ученическите си униформи, а на главата с барети и фуражки. Като най-атрактивна и отредена най-вече за “люшовете” била пързалката в живописната местност край града Ксилифор, разказва в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева, главен уредник в Регионален исторически музей – В. Търново.

По-късно се появили и първите големи спортни шейни с кормило, наречени “кормилачки”. Те били за 4 до 6 души. Представлявали дълга шейна, към която отпред шарнирно била прикрепена малка шейна с желязно кормило, предназначена да води дългата шейна. Освен кормило тези шейни имали един и два чифта здрави спирачки ­ железни лостове, прикрепени с болтове към плазовете (странични дъски), които при натискане се забивали в леда. Спирачките освен за спиране служели и за подпомагане на управлението. Тези шейни били много тежки, вземали голяма инерция и пързалянето с тях изисквало опитен водач на кормилото.

Най-приятно и много практикувано било пързалянето с кънки на ледената пързалка, наречена “каток”.

“Катокът” бил по замръзналите води на река Янтра и двете блата при “Зеленка”. Толкова ниски били температурите, че реката образувала дебел и гладък леден слой, чудесен за “катаене”. Любопитен е фактът, че в далечната 1893 г. забележителният великотърновец Методий Хаджипетков, посещавайки всемирното изложение в Чикаго, донася в нашия град два чифта кънки с обувки. Той организира и първите курсове по каране на кънки. Една пощенска картичка от 1905 г. чудесно илюстрира популярността на това така полезно зимно удоволствие за великотърновци. Впечатляващо е множеството от “катаещи се” в замръзналите води на Янтра под емблематичния за нашия град Стамболов мост.

Великотърновци по-късно се пързаляли с английската кънки система, наречена “Счупен Галифак”. “Счупен”, защото кънките се затягали към подметките на обувките чрез лостова система. Друга система кънки били “Галифак-бурмалии”. Те били смесена система ­ задната част се затягала в тока чрез лостова система, а предната към подметките чрез винтове. Третата система, най-съвършената била “Бурмалии”. Те били немски, никелирани и ушите, затягащи кънките към тока и подметките, се придвижвали чрез винтове с ключ. Обувките, на които се затягали кънките “Бурмалии”, били спортни чепици от дебел юфт с двоини подметки. Такива спортни чепици се използвали и за каране на ски. Релефът на нашия град и прекрасните околности предоставяли чудесни възможности за упражняване на този спорт. За съжаление съгражданите ни по-трудно се снабдявали със ски. Но благодарение на леко извитите дъски от големи бъчви, които прикрепвали за краката си с кожени каишки, те така почти замествали ските. Дори всеки, който имал възможност, се екипирал с английски голф ­ тричетвърти дебели панталони, които се стягали под коленете. Тази мода в спортното облекло бързо завладяла великотърновци.

За романтиката на това време много живописно в спомените си разказва д-р Сава Русев: “През зимата, щом паднеше първият сняг, бяхме по цял ден на пързалката. Шейните си правехме сами или ги правеха по-големите ни батьовци. Отдолу ги обковавахме с демири (железен чембел), за да се плъзгат по-бързо. Други се пързаляха с кънки, а трети с дъги от каци вместо ски. Реката често биваше скована с лед, дебел 30­40 см. Когато станах 10-годишен, почнах да ходя на “каток” по реката или на двете блата при “Зеленка”.

Друго зимно удоволствие били разходките в красивата Градска градина, създадена в далечната 1892 г. (на мястото на днешншя Музикално-драматичен театър “К. Кисимов”). Тя се превръщала в истинска зимна приказка. Разходките из красивите алеи, замерянето със снежни топки, търкалянето в снега, изтръскването на натежалите от сняг клони върху главите на съучениците и приятелите било част от “задължителната програма” в красивия зимен парк.

И някога правенето на снежни човеци било едно от любимите зимни преживявания на децата. В малките дворчета на търновските къщи любезно се усмихвал този едва ли не задължителен атрибут на зимата.

Когато в болярския град паднел много дълбок сняг, файтонджиите впрягали саниите (конската шейна) и тогава започвала зимната фиеста по улиците на града и в околностите. Впрегнатите шейни били метални, тапицирани със син или червен плюш, по краищата с много пискюли. За пътниците било предназначено специално дебело одеало, с което прикривали краката им. Тъй като саниите и конете се движели безшумно по снега, на всеки кон от външната страна се закрепвал от шията до опашката дълъг ремък, на който били закачени много сферични звънчета, издаващи специфичен звън, и отдалеч се разбирало, че приближава шейна. Особено романтично било вечер, когато се запалвали фенерите на шейните. Престижно било за по-заможните търновци на визите (на гости) или на зимните балове да се ходи с шейна. Файтонджиите, загърнати в дългите си габини, и конете, покрити с “помпоните” (конски одеала) или чулове, изчаквали пътниците си за връщане. Когато конете замръзнели, файтонджиите правели по една обиколка из центъра на града, за да ги затоплят.

По Коледа прецизните търновки се развихряли при подготовката на празничното меню. Тогава търговците предлагали много богат асортимент от меса и вкусни деликатеси. Съществувала голяма надпревара в демонстрацията на изтънчените умения на търновските болярки. Прочутите сладкари братя Цветкови и небезизвестната сладкарница “Виктория” предлагали вкусни дребни коледни сладки, маслени бисквити, рула, козуначни кифлички, Заедно с лакумствата ­ бонбони, шоколади, фурми, сушени смокини, поставени в специална дървена кутия с надпис “Пеев” или шоколадовите пури с тънка вафла на фирма “Балъкчиев”, коледните шоколадови играчки били най-очакваното нещо от децата в тази “свята нощ”. Истински хит била тортата ­ часовник, на която захарните стрелки показвали “12-ия час”.

Още в началото на миналия век се появили в нашия град и първите пощенски поздравителни картички. Особено много се разпространили по време на войните за национално обединение. С доста сладникавите си сюжети или репродукции на картини от известни художници те доставяли голяма радост и носели красивите пожелания за хубава и щастлива следваща година.

Първите елхи в Търново се появили през 20-те години на миналия век. Любопитен е фактът, че тогава самите коледни тържества, устройвани в училищата, държавните учреждения, болниците, благотворителните дружества, в читалище “Надежда”, в Туристическата хижа “Трапезица” на Царевец, се наричали “елха”. Великотърновци, отивайки на тези организирани коледни празници, казвали, че отиват “на елха”.

Офицерството в града ни отбелязва Новата 1929 г. с първия “бар-бал”, като събраните средства се предоставят за строежа на военния дом-музей, открит по-късно през 1934 г. Той става един от най-привлекателните центрове на много добре организирани коледни тържества, както за военнослужещите, така и за цивилното гражданство.

Особено трогателни били старостоличани с изискания си избор на подаръци, с който всеки искал да зарадва близките си хора. За интелигентните коледни дарове свидетелстват страниците на Общински вестник ­ “На 31 декември, последния ден на старата 1931-а, се забелязваше едно особено оживление из улиците на В. Търново. Почти всички магазини бяха изпълнени с хора, най-вече имаше такива из книжарниците. Много мъже, жени, деца, сродници и други купуваха книги, подарък за децата по случай Новата година”.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!