Манерка от щраусово яйце, фибула с конник и съд за сълзи са сред уникалните археологически находки до Лясковец
0
М. Милчева
Изключително ценни археологически находки, открити в края на миналата година в подножието на Петропавловския манастир, бяха показани днес в Регионалния исторически музей във Велико Търново. За тях разказаха директорът на музея д-р Иван Църов и археолозите Калин Чакъров и Михаела Томанова.
Чакъров е ръководител на екипа, попаднал на находките малко преди Коледа. През ноември и декември са били спасителните разкопки на надгробна могила от римската епоха в подножието на манастира.
19 гроба, повечето датиращи от III в. сл. Хр., са открити в могилата, която е недокосната от иманяри и точно това я прави много ценна за историците. В нея има един централен гроб на високопоставена личност, вероятно висш военен. Почти всички покойници са кремирани, а в гробовете са открити ценни предмети – лични и дарове за покойника, някои от които са единствени не само в България, но и в света, каза Калин Чакъров.
Керамични и стъклени съдове, монети, златни обеци, кана с изображение на човешка маска и др. са част от находките, които буквално преди часове са излезли от лабораторията за реставрация при музея.
Безспорно най-ценният експонат, с много висока научна и художествена стойност, е сребърна фибула с позлата и детайлно изображение на конник с копие. Фибулата е бижу и аксесоар за закопчаване на дреха. Подобно украшение с конник не е откривано по нашите земи. Тя е изработена по поръчка и не е масово производство.
Лакримарий или сълзник е друга интересна находка в могилата. Представлява изящен стъклен съд, в който оплаквачките на покойника са събирали сълзите си. Колкото повече оплаквачки и сълзници има в един гроб, толкова по-обичан и високопоставен е бил човекът, обясни д-р Църов.
Екзотична е находката, представляваща манерка, изработена от щраусово яйце. Вероятно то е внесено от африканските провинции на империята. Само един подобен експонат има в Русенския музей, но той не е датиран точно, поясни Калин Чакъров.
Около 30 бронзови и медни монети също са в колекцията на археолозите. Почти всички са от III век след Хр.и представляват т.нар. Харонов обол – откуп за мъртвите при пренасянето им през реката от Харон.
Друг експонат, който е изключително рядък, е сгъваем метален стол, атрибут от погребенията в тази епоха.
Могилата край Ласковец е с диаметър около 50 метра и е висока около 1,5 метра. Тя е била пощадена от иманярите, вероятно защото е близо до пътя и не е толкова видима, казаха археолозите. Най-представителен в нея е централният гроб с размери 3 метра дължина и 1,20 метра дълбочина. В пръстта са били открити следи от растителност и овъглени орехови черупки, което е непряко свидетелство за сезона, през който е натрупана могилата.
Това е първият археологически римски обект в района на Лясковец. До сега е проучена половината от могилата, а разкопките са финансирани от частен възложител – Пламен Чеснаров – собственик на фирма „Троя стил“, заради негово инвестиционно намерение. Около 15 000 лева са средствата, които той е осигурил за проучванията. За да продължат те, от РИМ ще търсят друго финансиране в размер на поне 20 000 лева. Ще продължим да разчитаме на съдействие от страна на Община Лясковец не само за продължаване на разкопките, но и за подреждане на експозиция от находките за празника на града, посочи д-р Църов.
Около 120-130 000 лева ще иска Регионалният исторически музей от Министерството на културата за проучвания през новия археологически сезон. Ще продължат, а на места и ще се финализират разкопките край село Джулюница, където от години копае Недко Еленски, на могилата до село Петко Каравелово с ръководител на екипа Александър Чохаджиев, в Никополис Ад Иструм, където е екипът на Иван Църов, както и проучванията на проф. Хитко Вачев в местността Френкхисар и в района на Самоводене.
29 археологически обекта трябва да бъдат проучени в района на Дебелец във връзка с проектирането и изграждането на високоскоростния път Русе – Велико Търново.
