Строителят Явор Перфанов трогва читателите с разказите си за простичките неща от живота

 

Строител по професия и майстор на словото по призвание – така приятелите и близките му определят Явор Перфанов. Той е на 43 години, от Горна Оряховица е и вече има издадени четири книжки, в които е побрал около 120 разкази. Историите на Явор в „Бримките на живота“, „Нещата, които си струват“, „До следващото влюбване“ и „Лъжичка сол, лъжичка захар“ хващат за гърлото със своята правдоподобност, с това, че не са напудрени и подправени, а са директно взети от самия живот. Явор разказва за любов, изневяра, приятелство, предателство и ценностите сред които почитта и уважението към родителите, възрастните хора и труда. В разказите му има някой биографични моменти, истории на негови приятели, а част от тях са напълно художествени измислици, но всички те са като огледало на живота. Самият той признава, че не използва високопарни думи и изрази от типа на „смокиновите залези на лунната светлина“, а си служи с прости думи, от които обаче струи много топлина.

Явор никога не е подозирал и развивал у себе си белетристичен талант. Той е строител, работи от тъмно до тъмно, а иначе е завършил семестриално висша математика. Освен това е самоук музикант. Свири на китара и пиано, през деветдесетте години на миналия век дори имал група за евъргрийни, но е абсолютен слухар и никога не се е занимавал  музикални уроци. Но вече има няколко професионални записи. Пише и стихове, но още няма самочувствието да ги подреди в отделна книжка, въпреки че в „Лъжичка сол, лъжичка захар“ освен разкази, има е няколко негови поетични творби.

Явор започнал да пише съвсем случайно преди около две години. Още помни първият си разказ – „Бялата шапка“, който публикувал във Фейсбук. Историята събрала огромно количество лайкове. Това се повторило и с другия му разказ, а не след дълго с него от София се свързал председателят на литературен клуб „Многоточие“, който го посъветвал да издаде книга. Явор обаче нямал средства, затова подходил иновативно, или както самият той казва „на зелено“. Читателите, които харесали разказите му, му изпращали по девет лева – колкото стойността на бъдещата му книжка, и когато Явор я издал с техните средства, пратил на всички по един екземпляр. За творческия процес казва, че винаги пише без предварителна нагласа или подготовка – просто сяда и разказва историята, която го е провокирала. Като зодия „Овен“ твърди за себе си, че е нетърпелив и затова не може да работи над някой по-дълъг сюжет за роман, а се увлича от жанра на разказа. Вече има награди, а около 20 негови стихове са преведени на руски.

Извън творчеството си определя себе си по-скоро като скромен и затворен човек. Все още е ерген, а за любовните разочарования казва, че когато човек изпитва нещо трябва да може да се погледне …с пет години напред. Признава, че срещите с публиката много го зареждат, променят го и така се стопяват границите между него и другите.

На тривиалният въпрос: какво е общото между строителството и писаното слово Явор простичко отговаря, че се опитва да намери и покаже красотата и в двете сфери. Почти няма тема, за която да не е писал, въпреки че избягва смъртта. Има няколко истории в главата си, но все нещо го спира да ги разкаже. И то не сам от суеверие, а защото иска всеки негов разказ да дава надежда.

„За какво мечтая ли? Да не се интересувам колко пари имам в джоба си“, усмихва се талантливият Явор…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *