Кирил Андреев – за Ротари, правото, семейството и кой родолюбец в наши дни е готов да умре за България

0

Мила Милчева

47 години навършва днес президентът на Ротари клуб – Велико Търново, адвокат Кирил Андреев. Навръх личния му празник разговаряме с юриста за каузата на ротарианското движение, за правото, родолюбието, родовата памет, семейството.

Кирил Андреев е завършил Великотърновския университет през 1996 г. Магистър по право е. Работил е като младши съдия във ВТОС и като районен съдия. От 2001 година е адвокат при Великотърновската адвокатска колегия.

Син е на харизматичния и незабравим професор Йордан Андреев, една от ярките личности в историята на Великотърновския университет.

Съпругата му Радка Цариградска също е юрист, тя е председател на Районния съд в Павликени. Имат двама сина – на 17 и 15 години, които носят прекрасните български имена Йордан и Боян.

Семейство Андрееви са запалени по историята и българските традиции. Включват се в национални фолклорни събори, обличат автентични носии, изучават и тачат всичко българско и родно.

Кирил Андреев е далеч от псевдопатриотарските изяви, които са все по-често наблюдавани напоследък. За него обичта към България има специални и съкровени измерения, които споделя със семейството и приятелите си.

– Г-н Андреев, защо и как станахте член на Ротари клуб – Велико Търново?

– Пътят към Ротари клуб минава през любовта ми към историята. Имах много приятели ротарианци и съм присъствал на доста техни събития. Не бях детайлно запознат с точните цели и каузи на ротарианското движение. Идеята ми беше, като стана член на Ротари, да реализирам една моя идея за обемно възстановяване на църква на Трапезица. Когато получих поканата от клуба, мислех, че това е моят шанс да осъществя тази идея. С течение на времето, когато се запознах с различните аспекти и фокус зони на движението, разбрах, че те са доста по-широки и всеобхватни. Но това така или иначе си остана моя мечта. Още повече, че старините на Велико Търново са ми слабост.

За мен Ротари е възможност да бъдеш полезен на общността. Аз нямам нужда да си купувам индулгенции с  членството си в Ротари, истината е, че изпитвам личностно удовлетворение от това, което правим всички заедно.

Миналата година беше паметна за клуба, който отбеляза 80 години от своето създаване с поредица от събития. Сега ми се иска да стартираме нови нициативи, да заздравим  и оживим клубния живот, за да се радваме на приятелството си.

(По време на президенството на Кирил Андреев, Ротари клуб – Велико Търново финализира един от най-големите си проекти под надслов „Дишането е живот”. С помощта на Фондация Ротари, лично участие на търновските ротарианци и чуждестранни клубове, беше закупен последно поколение видеобронхоскоп за белодробната болница във Велико Търново и бяха обучени специалисти за работа с модерната техника.

Предстои приключването и на друг мащабен проект „Плод за капка кръв”, насочен към превенция на диабета при децата, като за целта ще бъде изследвана кръвната захар на 1200 деца в три големи търновски училища.)

– Казахте, че историята Ви е провокирала, за да се присъедините към ротарианството движение, но тази наука заема специално място в живота ви и по линия на Вашия баща професор Йордан Андреев. Той ли е причината да се запалите по историята?

– Татко беше преподавател по средновековна българска история във ВТУ и може би от там е интересът ми към този период от нашето минало. Аз съм отраснал по разкопки, още като дете по цяло лято бях с него на Царевец, на „Свети 40 мъченици”, на стария Преображенски манастир. Може да се каже, че страстта ми към историята си е „наследствена обремененост”. Сестра ми също завърши история във ВТУ. Исках да уча археология. Като ученик бях запален по книгите на тази тематика. Съжалявах много, че живеем във време, в което едва ли не всичко интересно е открито. Разбира се, това не е вярно и всеки ден излизат нови и нови находки.

– Какво е да си син на такава харизматична личност?

– Голяма отговорност е да си син на човек като професор Йордан Андреев. Хората интуитивно започват да ме сравняват с баща ми и за съжаление, едва ли сравнението винаги е в моя полза. Аз работя в различна сфера, така че професионално не може да става дума за съпоставка.

Може би многословието ми е наследство от него… И чувството за хумор.

Истината е, че татко ме научи на много неща и ми даде много стабилни основи за ценностите в този живот, вмени ми вярата в род и Родина, в семейството. Предаде ми уроците как трябва да живее достойно един човек.

– Любовта към традициите е факт за Вас и семейството Ви. Вие сте родолюбец, със съпругата и синовете си посещавате много събори, обличате се с носии. Тази вълна напоследък е доста мощна в обществото. Къде е границата на родолюбието и превдопатриотизма, според Вас?

– Сложен въпрос е това. Благодаря, че ме определихте като родолюбец. Не обичам думата „патриот”, защото е чуждица, а се стремя да използвам в речта си българските думи.

Моето родолюбие не означава омраза към другите, а единствено и само любов към България и към традициите. С приятели от Ротари клуб, с моето семейство, със сестра ми, майка ми, племенниците ми, наистина ходим на много събори, обличаме носии. Това е нашият начин да се доближим до хората, живели преди нас. Чувството да облечеш автентична носия е неописуемо. Пренася ме в един от любимите ми периоди от нашата история – борбите за национално освободително движение. Абсолютно убеден съм, че ако бях живял преди около 150 години, щях да се включа в тези борби и да загина за България. Обличането на носия е като пътуване във времето. Не случайно на тези събори хората започват да се движат, да се държат по различен начин.  Не ми стигат думите да изразя какво вълнение изпитвам от всичко това.

Единият ми костюм е македонски – с фустанела, другата носия е тракийска, но съдържа елементи и от други краища на страната. Основно се опитваме с приятелите ми да пресъздадем облеклото на българските хайдути, което е съчетание от различни части на костюми и инсигнии.

– Едно е да викаш на маса „Да живее България!” на две ракии, друго е да носиш родолюбието в сърцето си. Какво е за Вас да обичта към Родината?

– Да дадеш живота си за България. Малцина биха го направили. Ако сега се наложи да се търсят доброволци да се бият за страната ни, съм готов да отида.

Не искам да съдя и да съветвам никого, но бих казал „Обичайте родината си и не мразете другите!”. Всеки народ е велик сам по себе си. Пътят към родолюбието минава през себеуважението ни като народ и нация. И по това какво правим за държавата си. Не приемам това само да чакаме от държавата нещо да се случи, без да полагаме никакви лични усилия да подобрим живота си в нея.

– Семейството е нещо съкровено за Вас. Как общуват под един покрив двама юристи, подвластни на тази суховата и не особено вълнуваща материя – правото. Какво е за вас тази наука?

– Правото превръща един човек в гражданин , а не в поданик. Правото е мерило за морал. То дава възможност да надскочиш елементарното и житейското. Обикновено не обсъждаме вкъщи юридически казуси, съпругата ми като всяка жена е по-емоционална и понякога споделя неща от работата си. Но общо взето говорим за други неща. А и правото напоследък ни носи повече горчивина с цялата динамика на промяна на законите и т.н

– Как поддържате семейния огън?

– Моята съпруга е верен мой поддръжник и ме следва вярно във всички идеи и начинания. Ние сме заедно от 1994 година. Тя е интересен и прекрасен човек. Никога не скучаем. Сега се готвим за фестивала в Жеравна, подготвяме палатката, правим организацията. Обичаме да пътуваме в страната и чужбина.

Обичаме да прекарваме летата, заедно с майка ми, сестра ми и племенниците ми,  в семейната ни къща в село Иглика в Габровския Балкан. Свързват го с незабравимата Невена Коканова, която имах щастието да познавам. Природата на това място е изумителна.

Къщата е с плочи, строена е през 1901 година и е най-новата в селото. Т я е единствената с варница. Там се уча се да правя дувари и зидове, което е най-известният занаят по този край. Кося трева, което си е доста уморително занимание. Къщата е като етнографски музей, всичко е автентично, но за съжаление, не можем да я ползваме през зимата, защото много трудно се отоплява.

– Какво си пожелахте тази сутрин на рождения си ден?

– Здраве за мен и близките ми. И благоденствие за нашия обичан и изстрадал във вековете народ. И да виждам повече усмихнати хора по улиците…

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *