Мила Милчева реди изящно думи и конци в журналистически текстове, и в уникални бродирани бижута

 

 

Тази пролет ще видим първата й самостоятелна изложба „БрОДОВЕ“…

 

 Първа самостоятелна изложба от бродирани бижута подготвя журналистката Мила Милчева. Експозицията ще бъде представена в края на пролетта в Изложбените зали „Р. Михайлов“ във Велико Търново, а работното й заглавие е „БрОДОВЕ“

 Ценителите помнят, че преди около две години Мила дебютира на попрището на шевицата и заедно със зам.-кметът на старата столица Снежана Данева – Иванова направиха съвместна изложба „Стъкло и конец“, която предизвика фурор.

 

Колкото и да не се взема на сериозно, едно е безспорно, за тези, които познават Мила – тя владее два неоспорими таланта – първо: реди буквите и писаното слово изящно, без значение дали пише икономически репортаж, разследващ сюжет или есеистичен текст и второ: реди конците по същия начин като буквите – търпеливо, прецизно и бод след бод, докато изпод ръцете й не излезе поредното уникално бижу. Което съчетава мистиката на българския фолклор, езическите народни вярвания и древните послания.

Впрочем възхищение провокира всяко бижу, изработено от Мила, а сред клиентите й е дори израелската певица Ищар, която притежава колие и обеци с емблематичното име „Лазарки“. Бижутата на талантливата журналистка – филолог по образование, отдавна са прескочили българските и европейските граници, а Мила изработва уникалните си аксесоари с еднаква любов и всеотдайност, и без значение дали са поръчани от ВИП-персона или анонимен за широката публика клиент.

 „За мен бродерията е пътуване във времето и пространството, търсене и намиране на брод. Към корените, към бъдещето, към смисъла, красотата и доброто. Затова мисля да кръстя изложбата „БрОДОВЕ“, обяснява идеята Мила. И допълва, че брод се търси обикновено към спасителен бряг, към дома, към любовта, към сигурното място.

„Чрез шевицата аз пътувам и бродя. С тази изложба ми се иска да подаря на хората едно кратко, но вълнуващо пътешествие. Затова ще включа, освен някои типични български шевици, и мотиви от украсите при северноамериканските индианци, източни мандали, винтидж цветя, отвеждащи към кралски европейски времена от 18-и и 19-и век. Ще се постарая към някои от бродериите да има и кратки обяснителни бележки за значението им, или пък цитати, които са ме вдъхновили“, уточнява още Мила.

 

С българска бродерия тя се захваща по-сериозно от около 4-5 години, но иначе борави с иглата от ученичка. Талантът вероятно носи от леля си, която, освен, че е майсторка гобленарка, има издадени седем стихосбирки!

Мила намира вдъхновение във всичко понеже е емоционален човек. Не крие, че понякога се радва чисто по детски на простичките неща – цвете, небе, мирис на дъжд, усмивка на добър човек…. Един от най-големите извори за вдъхновение обаче е музиката. Докато работи, задължително слуша музика. Дори наскоро започнала една бродерия, която нарекла „Среднощно слънце”. За нея се вдъхновила от… една българска черга и едноименна джаз пиеса.

 

„Та, бродовете понякога могат да пресичат такива наглед несъвместими неща като шевицата и джаза. Барок също слушам и той си ме води по неговите пътища, докато бродирам. Малко шантава е цялата работа, но пък ми е интересно и пъстро. Идеята ми е тази малка изложба да прелива именното от това – цветове, стилове и настроения“, казва още журналистката с необичайно красиво хоби.

 

Освен да шие, Мила отделя и много време да проучва българските шевици. Оказва се, че за тях има море от изследвания, публикации, трудове, а информацията е необятна.

„Знам основните значения на мотивите – елбетица, канатица, свастика, дърво на живота. Покрай тях научих изключителни факти. Всичко има в българската шевица – история, етнография, митология, фолклор, религия, философия… Първата, основна и най-важна роля на шевицата е защитната. Не случайно тя е бродирана по уязвимите места на тялото – пазва, огърлие, пояс, поли. Там, където са потоците от енергия, които могат да бъдат „пробити”. Всички шевици ни пазят. Освен, че носят и стотици, дори хиляди кодове. Всеки мотив дава информация за регион, семейно положение, родова принадлежност, социален статус и т.н, и т.н . Всичко има значение – и цветовете, и формите. Някои региони – например Ловешки, Плевенски – имат бродерии в тъмни, дори мрачни цветове. Самоковските пък преливат от цветове. Някои са строго симетрични и подредени. Други, като дупнишките, са на принципа на асиметрията. Капанските женски шевици са черни, за разлика от мъжките, в които има и розово, и лилаво. И всичко има своето обяснение“, разказва сладкодумно Мила, сякаш докато говорим бродира поредното си изящно ръкоделие.

 

А после споделя, че дълго време, докато работила прочутите пилета от чипровските килими, се чудела, защо те й приличат на …коне – уж пиле, пък с конска муцуна и копитца! В началото не успяла да разгадае мистерията и си казала: „щом везбарката така е решила от преди няколко века – няма да й противореча“, докато случайно попаднала на много любопитно изследване. Според което в индоевропейската митология пилето и конят са двете части на едно зооморфно същество. Конят съпровожда слънцето през деня, а пилето – през нощта.

 

„Трябва отговорно и с респект да пристъпваме към това богатство. Защото е много тънка границата между естетиката и кича. Бродериите ми носят невероятно удовлетворение. Някак се смирявам покрай тях, успокояват ме. Убедена съм, че без да искам и да си го поставям за цел, изпадам в някакъв вид медитация, докато шия. Понякога мога да откарам по шест-седем часа, без да усетя, кога е минало времето. Покрай тези занимания се запознах с изключително стойностни и много ценни за мен хора. Вероятно има нещо в това, че е важно за кого е това, което правя. Имало е случаи, когато иглата ми пада от ръцете, конецът се завръзва през минута. Друг път пък, бродерията „се лее” леко и неусетно“, споделя още за магията на българската шевица Мила Милчева…

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *