Първият паметник, издигнат в чест на загиналите воини от Търновски гарнизон, изчезва
В празничния календар на България старата столица дава началото на не едно тържество. Така е и с националния празник 3-ти март. За първи път той е честван във Велико Търново на 19 февруари (3 март по нов стил) 1879 г., пише в книгата си „Споменъ за Търново“ историкът Катя Митова – Ганева. Тогава митрополит Антим I – председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание, събира депутати и граждани и отслужва панихида в църквата “Св. Богородица”. Така за пръв път тази дата се утвърждава като паметна, посветена на загиналите в Руско-турската освободителна война и подписването на Санстефанския мирен договор. На следващата 1880 г. празникът се отбелязва в столицата София. А от 1990 г. датата 3 март е обявена за национален празник.
В нашия град паметните знаци, посветени на загиналите руски воини за освобождението от османско владичество са Паметникът-пирамида, издигнат през 1878 г. на хълма “Света гора” и паметникът на Руските гробища в местността Качица. Там са погребани руски войници и офицери, починали от раните си в полевата болница през 1877-1878 г. Паметникът е построен през далечната 1922 г. На него е издялан следния надпис: “Дьедам и отцом павшим за Освобожденiе Болгарiи в 1877-1878”.
Молебен на Руските гробища в присъствието на ген. Купенов
Най-внушителният паметник, посветен на загиналите във войните за национално обединение, е Паметникът на победите, добил гражданственост по-късно под името “Майка България”. На 9 март 1927 г. на заседание на сформирания Комитет за изграждане на паметник, посветен на загиналите през войните от 1877-1878, 1885, 1912-1913, 1915 - 1918 година за освобождение на поробените български земи и обединението на българския народ, се изработва и приема програма за провеждане на конкурс. Определя се авторитетно седемчленно жури. Утвърждават се и сумите: за I премия 25 000 лв., за II 15 000 лв., и за III 10 000 лв. На 25 март 1927 г. журито се събира и след като преглежда представените проекти, почти единодушно присъжда първа награда на художника-скулптор Светослав Йоцов от София за неговия модел с мото “На търновци”.
Същия ден в една от стаите на Военния клуб в града се открива изложба от доставените 29 модела и в едноседмичен срок се дава възможност на загрижените и любопитни старостоличани да огледат предложените идейни проекти.
Авторът на паметника Светослав Йоцов е роден на 29 юни 1889 г. във Враца. Завършва в София през 1909 г. общия курс на Рисувалното училище, специализира в Лайпциг (1909-1912 г.) в ателиетата на професорите Вернер Щайн и Макс Клингер. Спазвайки принципите на академизма, създава чудесен паметник в прослава на загиналите във войните за освобождението и обединението на България. На него е поверено общото ръководство, както и скулптурната част, която се състои от шест фигури. Доминираща е тази на върха на паметника коленичила жена, която олицетворява Майка България; в дясната си ръка държи наведено знаме в знак на дълбока скръб към загиналите по бойните полета, а с лявата поднася лаврово клонче в прослава на тези, които във войните извършват чудеса от храброст, не познават военно поражение и с кръвта си пишат новата история на България. Открит е тържествено на 6 май 1935 г. със средства на населението от Великотърновски регион. През 1948 г. е свалена короната от главата на скулптурата на Майка България като символ на монархизма. Цели 42 години тя се съхранява във фонда на Регионален исторически музей, за да дочака завръщането си на 28 февруари 1990 г. и паметникът възвръща първообраза си.
На откриването на Паметника на победите, той е украсен с цветни гирлянди
Но ако на този паметник е махната само короната, то малцина великотърновци знаят, че преди него е съществувал друг, също красив и емоционално въздействащ паметен знак, който, за съжаление, е изчезнал. Той се явява и първият обединителен паметник, издигнат в чест на загиналите воини от Търновския гарнизон във войните за национално обединение. Той е построен в казармения двор на 18-а пехотна Етърска дружина в близост до прочутия колодрум. Негов автор е Г. Карбонов, който е поканен от великотърновци за изработването на този скъп за всички паметен знак. Изваян е от бял дялан камък, завършва конусовидно с много красив бронзов орел с разперени криле, символизиращ храбростта и жертвоготовността на загиналите във войните герои. На една от страните на паметника в пластично оформена каменна арка е издялан следният надпис: “Снемете шапки и вярна клетва дайте, за България да живеем и за нея да умрем”, а на другата страна “Загинали за Отечеството опълченци, офицери, подофицери и войници от 18, 20, 45, 50 и 83-ти пехотни полкове през войните 1878-1879, 1885, 1912-1913, 1915-1918 г.” Под този надпис са изсечени следните стихове:
С ваший дух живеем
с него ще да мрем
пред светлата ви памет
дела ще поднесем
герои, спете в мир.
Велико Търново,
13 юни 1927 г.
От двете страни на паметника са заработени стилни каменни вази за цветя. Внушителният бронзов орел сякаш е обгърнал с големите си криле целия знак. По-късно той е превърнат в паметник-чешма.
За съжаление, много оскъдни са сведенията за този паметен знак. Тържественото му освещаване е на 13 юни 1927 г. в чест на църковния празник Свети Дух. Пред стройните редици на всички военнослужещи и бойните знамена на Търновския гарнизон е отслужен тържествен водосвет от Негово Високопреосвещенство търновския митрополит Филип. От страниците на вестник “Търновски епархийски вести” разбираме, че в словото си той изразява “тъгата на църквата за загиналите достойни синове на Родината и вечно ще молитствува за спасението на душите им и за утеха на останалите живи техни близки”. В същия вестник четем, че за празничната програма командирът на полка е поканил хора на известния търновски диригент Илия Денев.
Великотърновското колоездачно дружество участва много активно в идеята за осъществяването на този паметник, защото в архива му, съхраняван в Регионален исторически музей, е приложена една покана, специално отпечатана от тяхно име със следния текст:
“На 13 т.м. (понеделник) ще стане тържественото освещаване паметника, който е построен в двора на казармите (колодрума), в което тържество ще участва и дружеството ни.Уведомявате се да се явите в 8 часа сутринта на 13 т.м. с форма и колело на колодрума, за да вземете участие в тържеството”.
В богатата си и много активна дейност Великотърновското съюзно колоездачно дружество почита този паметник. На всяко свое тържество, на всяка спортна проява поставя цветя и полага венец на главата на достолепния орел в израз на почит и уважение към паметта на загиналите герои.
Колоездачи пред чешмата паметник в Търново
За съжаление, няма открити сведения кога и как изчезва този паметен знак. Вероятно след преломната 1944 г. някому е пречил, както и короната на паметника “Майка България”, която беше възстановена и с целия си златен блясък отново краси Майка България.
