Мила Милчева
Чешмата Пръдливка е сред другите „ароматни” топоними във Велико Търново
Местност Посран дол и чешма Пръдливка са сред „ароматните” топоними във Велико Търново, които местните хора обичат и не се притесняват от тяхното звучене. Особено интересна е историята с Посран дол, за който има немалко спорове относно името. Запознати твърдят, че местността била прекръстена, когато във Велико Търново започва реализацията на мега проекта за реконструкция на ВиК мрежата по времето на управлението на Румен Рашев. Проектът е на стойност над 43 млн. лева и предвижда намаляване на загубите на питейна вода от 70 на 20 процента. За целта се кандидатства за средства по оперативна програма „Околна среда”. Проектът се реализира на три етапа, важна част е изграждането на нов колектор по протежението на ул. „Магистрална” и района на местността Посран дол. За да не се изложим пред чужденците обаче, чиновниците записват в документацията за европейските финансиращи институции „Послан дол”.
Свое обяснение за колоритното име дава в спомените си старият търновец Христо Бодаков. Той описва следното: „На запад от местността Качица, с прочутата си чешма, се намираше “Постлан дол” – едно дере, започващо от Севлиевското шосе на юг до Качица. Бреговете му бяха стръмни и високи, в него се изтичаше водата от Беляковската чешма, коритото на която беше от край до край постлано с каменни плочи – оттук идва името му, но градските шегобийци го наричаха “посран дол” и този епитет се наложи сред гражданството. Малко са хората от Велико Търново, които знаят правилното му име. Много отдавна това забележително дере не съществува. Беляковската чешма се намираше над “Посран дол“ на Севлиевското шосе – там днес е бензиностанцията на бул. “България”…
Според други градски легенди мястото си спечелило „ароматното” име, защото навремето там спирали да свършат естествените си нужди селяните, които карали стоката си на пазара в Търново.
В брой 26 на „Общински вестник” от 1932 година, описващ летовищата в града, четем: „ Втората група колиби около Качица се намира на север от Посран дол – едно от най-живописните места в нашето отечество, обаче с най-неживописното наименование. Тук преди години бившият цар, за когото може да се твърди, че е сред най-видните естетици на България, мислеше да си строи летен палат. Колкото лятно време в града е топло и задушно, толкоз въздухът в лозята е прохладен и слабо ветровит около пладне, и съвършено тих сутрин и вечер. С една дума, климатът отговаря на нуждите на люде, които са прекарали усилен умствен труд, или са в почивка след тежко боледуване…”
Интересна е и историята на чешмата с подобно, будещо усмивка наименомание – Пръдливка. Тя се е намирала на улица „Зеленка” , а обяснението за името й било много просто – заради минералната вода, която течала от нея и характерния й мирис. Пръдливка е само една от многото емблематични чешми по времето, когато водопроводът бил непозната дума за старите търновци, а градът свършвал на пазара. Тогава всяка махала, уличка и завойче в старата столица си имали своя чешма. От там наливали вода за домакински нужди, за пиене, поели добитъка. Чешмите били място за срещи, задявки. Общо чешмите наброявали към 65. Повечето били с любопитни имена, които криели цели истории – Мърмърлийска, Качашка, Беляковска, Сладката, Жабовата и т.н. Някои строени преди векове, повечето от неизвестни майстори, те просъществували до към 70-80 години на 20 век, когато усиленото строителство затрива почти всички.
Беляковската чешма в Търново
Търновци при чешмата Качица
Да кръщават местности, пасища, ливади и други географски терени с нелицеприятни имена, явно е тенденция в региона на Велико Търново. Какво точно е провокирало това, можем само да гадаем.
Бърз поглед из общинските регистри ни води до всевъзможни интерпретации, предизвикващи смях от неподправената искреност на народното творчество.
Местност Посранка си имат във Велчево, Пръдлево пък е място около Вонеща вода, Посран камък се намира до Въглевци, Пърдалки си поделят Големаните и Габровци, а до Ново село е местността Дрисливец…
Б.а Благодаря за съдействието на историка Иван Панайотов за сведенията, цитирани в текста
