Ас. Д-р Иван Кирилов Иванов, катедра „Психология“, ВТУ, Зам. председател на 43-то НС, бивш депутат от Великотърновски регион: „Дисциплина, солидарност и креативност помагат в ситуация на изолация!“
0
-Г-н Иванов, много сме загрижени за физическото си здраве и така трябва а е, но как да оцелеем психически в ситуация на социална изолация?
-Пандемичната ситуация е невидима, но управляема ситуация. Човек трябва да потисне индивидуалното си его и да приеме, че оцеляването е функция на групови усилия. Т.е., за да премине през предизвикателството индивидуално трябва да се съобрази с колективни правила и действия.
В ситуация на изолация, човек може да реагира най-общо по 3 начина: с тревожно-депресивна симптоматика, с отричане (дисоциация) на опасността или с конструктивно-творческа нагласа.
При тревожно-депресивния отговор ставаш предимно подозрителен и агресивен, което е оцеляващ отговор на страха и паниката от заплахата. Такива хора, трябва да говорят, да споделят, да вентилират страховете си, но най-вече затворени вкъщи трябва да правят физически упражнения, да се захванат с решаване на отлагани битови въпроси, да обърнат внимание на външния си вид, по-малко да гледат телевизия и да влизат в интернет. Добър вариант е да научат някое ново умение, да изработят някакъв подарък за близките, да планират нещо конкретно, което ще свършат след приключване на изолацията.
Хората отричащи опасността, трябва да спрат да се държат героично. Нужно е да чуят разумните гласове на своите близки и приятели, да планират заедно с тях някакви общи (може и виртуални) обществено-полезни дейности, които след кризисния период ще направят. За тях е добре да четат повече научна литература, да гледат документални филми, да играят настолни игри, да разтребят мазето или гаража, да поправят развалени устройства или техника, вкъщи. При тях, вслушването в конкретните числа и факти, които свежда оперативния щаб е важна информация.
Най-необходимата нагласа в такъв труден момент е креативната. Опасността от третия вид хора се чете, като възможност и време за развитие и обновяване. Такива хора се фиксират върху бъдещето, решават да усвоят ново умение (свирене на инструмент, бродиране и др.), намират време за учене на чужд или програмен език, четат или пишат художествена литература, предлагат съвместни дейности с приятели, с които да подкрепят най-уязвимите членове на общността в кризата.
-А властта държи ли се адекватно, управлява ли добре кризата, или я следва?
Властта в подобна кризисна ситуация трябва да дава вярна, надеждна и добре смляна информация. Преекспонирането на данни, емоционалното свръхангажиране, натягането на мерките може да вдигне свръхмерно тревожността на хората и те да изпаднат в паническа реакция. При нея хората започват да мислят и действат, като тълпа, разумните и логични действия отстъпват на стихийното и стадно мислене. Хората стават параноидни, слуховете вземат връх, започва презапасяване с храни, препарати, оборудване, нещо което няма разумна, практическа стойност. Най-важни в такъв момент са мярата и дозата от страна на кризисния щаб.
В ситуация на възможна пандемия трябва да се дават малко на брой, но категорични инструкции. Трябва делегиране на териториален принцип на хора, които имат лидерски качества да действат разумно и смело. Нужно е хората да се подкрепят взаимно, да се насърчават да дават креативни идеи, да се посочват добри примери на поведение и загриженост.
Конкретно при сегашната ситуация, в началото Националния щаб малко преекспонира с постоянните си прояви и то със струпване на много хора. По-добре е да говори един, когато има конкретен повод и то не повече от един път на ден. По принцип българина, харесва хората във военни униформи, но да гледаме генералски пагони нонстоп и то начело на щаб, правителство, държава, създава послание за военно положение, а то не е чак такова. Бих препоръчал генерал Мутафчийски да говори повече като дисциплиниран професор, отколкото да се държи, като ядосан генерал. И по-малко министри да говорят, един през друг, правителството си има председател, който когато е нужно ще каже каквото трябва.
Бих дал и повече власт и глас на местната власт и местните авторитети. Те най-добре познават конкретната ситуация и биха били по-оперативни, когато това се наложи. Нужно е централния щаб да информира и координира, а местните лидери да организират и действат, спрямо местната ситуация.
-Какви поуки за нас, като за общност, трябва да изведем от тази безпрецедентна ситуация?
В историята на човечеството винаги е налице конкуренция между хората и природата. Често те се захапват жестоко, един друг. Понякога човек трябва да се смири, вразуми, дисциплинира и организира, за да излезе по-силен и научен как да приема по-успешно следващите природни предизвикателства. Вярвам, че чрез осъзната дисциплина, солидарност и креативност, българите ще излезем по-единни и сплотени от тази пандемична криза. В ситуация на опасност и заплаха, ние винаги сме успявали. Въпросът е да си научим уроците и да започнем да успяваме по-добре и в ситуации на нормално функциониране и градеж. Това е задачата на политическото лидерство по време на криза, освен минимизиране на загубите. В такива времена се отличават фалшивите от автентичните герои. Както и здравите, от морално и емоционално болните хора.
