Във военно-полева лечебница в Търново лекували болни от испанския грип, отнел живота на над 80 000 българи
0
Д-р Стефан Хаджипенчев спасява града ни от холера през 1886 година, като изолира всички болни в санитарен лагер край Добри дял
Всяко ново е добре забравено старо, гласи известна поговорка. Така е и със световните епидемии, съпътствали историята. Темата е актуална сега, когато човечеството се бори с новата заплаха – коронавируса Covid 19.
Една от сериозните заплахи преди 102 години е Испанският грип – световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 г. Първите случаи на болестта са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането й до Испания. По време на Първата световна война Испания е неутрална държава и поради това няма наложена цензура в новините относно пораженията от разпростиращата се епидемия. В същото време наложената цензура в Германия, Великобритания, Франция и САЩ прикрива нивото на пораженията, нанесени от грипа в тези страни с цел запазване на високия дух на населението в трудните военни времена. Всичко това поражда погрешното впечатление, че разпространението на грипната вълна в Испания е многократно по-силно, поради което се налага названието „Испански грип“.
След изследване на тъкан, взета от замразени жертви, се стига до заключение, че вирусът е убивал посредством предизвикване на т.нар. цитокинна буря (свръх-реакция на имунната система). Това обяснява как реакцията на силните имунни системи фактически е опустошавала тялото на заразения.
Първата световна война не е причина за възникването на пандемията, въпреки че масираното придвижване на големи военни части, както и разполагането на казарми в населените места, спомагат за разпространението на вируса.
Основен фактор при тази пандемия е неимоверно нарасналият брой пътувания на хората в световен мащаб.
Няма точни данни за глобалното количество на жертвите от пандемията през 1918 – 1919 г., но ориентировъчно се приема, че между 10 % и 20 % от заболелите умират. Имайки предвид, че близо една трета от тогавашното население на Земята се заразява с болестта, което означава, че между 3 % и 6 % от хората са загинали вследствие на Испанския грип.
Пандемията достига воюваща България през май 1918 година. В региона засегнати са още Гърция и окупирана Сърбия, а година по-късно и Румъния. Трите вълни на пандемията убиват поне 80 000 българи, което се равнява на около 2% от тогавашното население на страната. Далеч по-засегнати са Гърция и Сърбия, където пандемията убива съответно 2,5 % и 4,2 % от населението. Воюващата на два фронта България тежко понася новата заплаха след честите епидемии от холера, тиф и други силнозаразни болести през онова десетилетие. Очевидци свидетелстват, че в усилията си да спрат разпространението на холерата в окопите, българските военни лекари дори прибягвали до физическа разправа с онези войници, които не преварявали водата си.
Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб през войната – известно е, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 година от Александър Флеминг. Но преваряването на водатаи плесенясалият хляб са безсилни срещу грипните щамове.
Интересен факт е, че търновец успява да спаси града ни от епидемия на холера още през 1886 г. Тогава д-р Стефан Хаджипенчев прави санитарен лагер в района на село Добри дял и изолира там всички болни, със строг правилник за контакти, снабдяване с вода и медикаменти. За това е отличен със златен кръст, а опитът му се популяризира в медицинските среди и води до положитебни резултати срещу масовите зарази, особено в последвалите войни, когато е пикът на разрпространението им, пише в книгата „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.
Взима ли тогавашна България някакви мерки срещу испанския грип? Медицинският факултет към Софийския университет е създаден едва през ноември 1917 година, а това отчасти обяснява липсата на адекватно противодействие срещу грипната пандемия. Историкът проф. Людмил Спасов припомня в тази връзка, че отлично обучените руски военни лекари изиграват важна роля за подобряване на българската медицина и за въвеждането на карантината като превантивна мярка срещу остроинфекциозни заболявания. Тези лекари пристигат в България с руските войски, бягащи от болшевишкия терор. Сред лекарите се открояват известни учени като академик Георгий Рейн, който е един от най-уважаваните лектори в Софийския университет.
Белогвардейските военно-полеви болници в Търново и Стара Загора оказват помощ на местното население при ограничаването на разпространението на заразата, разказва още проф. Спасов.