Дано всички да излезем от тази криза здрави и да преосмислим изцяло живота си, казва собственичката на модна къща „Скарлет“
Мила Милчева
Великотърновката Мария Игнатова е едно от емблематичните лица на модния бизнес не само в старата столица, но и в страната. Завършила е българска филология през 1992 г., има и две специализации по управление на малък бизнес и по мода. Интересна родова история определя призванието й като моделиер. Прабаба й имала шивашко ателие в Чикаго, а леля й била най-добрата моделиерка в Свищов. Професионалната й биография е богата – била модел в търновската фабрика „Деньо Георгиев”, после работила в Обредни дейности, също и като учител. През цялото време шие у дома си. Кръстница на фирмата й е легендарната героиня от „Отнесени от вихъра” Скарлет О Хара.
Мария Игнатова съдава модна къща „Скарлет” и преживява в бизнеса си възходи и падения, които могат да бъдат описани в роман. Тоалетите й са синоним на елегантност и стил.
Мария е и активен член на Зонта клуб – Велико Търново, като се включва в десетки благотворителни инициативи на организацията.
– Мария, ти си фин, чувствителен човек. Как се справяш със сегашната ситуация на социална изолация и страх от пандемията от коронавирус?
– Давам си кураж. Опитвам се да мисля, че всичко това ще има положителен ефект върху хората. Толкова много се бяхме забързали всички, толкова студени бяха станали отношенията между нас, толкова се загубихме в стремежа към материалното… За мен това е шамар и съм убедена, че лично аз ще си преосмисля живота като цяло. И вероятно това е знак за всички да го направят. Дано да се замислим и дано светът излезе малко по-добър от тази криза. Разбрах за пореден път, че на човек не му трябва много, за да е щастлив.
– Как се роди идеята да шиете предпазни маски в твоята фирма?
– Приключихме с балните рокли, довършвам последните модели и се моля децата да могат да си ги облекат на празника. Но дори да не се проведат баловете през май, те могат да се отложат, това не е толкова важно. Бал винаги може да има, стига да сме здрави.
В един момент си дадох сметка, че моите хора остават без работа, а аз ценя всеки човек във фирмата. С повечето от тях сме заедно от много време. Имам жена, която работи при мен от 28 години. Трябваше да им създам работа. Първо бях дала заявка в аптека за маски за моите служители пет дена предварително. Когато ми се обадиха , че има доставка, се оказа, че трябва да платя по 3,60 лв. за една маска. Това са много пари за парче плат. Отворих едната маска, разбрах принципа, на който е изработена, поръчах подходящ плат и започнахме първо да шием за нас, после за приятели. Започнаха да идват и заявки и така се стигна до по-масовото производство. Изработваме ги двупластови, перящи са.
– Рисуват се доста апокалиптични картини за бизнеса след кризата. Ще се справите ли с колегите си?
– Мисля, че ще се справим. Въпреки трудностите. Пролетната ни колекция, която е заредена в магазините в страната, явно няма да бъде от полза, защото вероятно пролетта ще е минала, когато падне извънредното положение. Въпреки това, ще търсим начин за оцеляване. Ще я разпродадем на половин цена, ще търсим и други варианти.
Не бива да допускаме да ни завладее отчаянието. Ще се справим!
