Превратности – старата митрополия била сиропиталище, ветеринарен институт и приютявала археолозите

0

М. Милчева

Пожарът, който избухна снощи в сградата на старата митрополия във Велико Търново, развълнува жителите на старата столица. Една от емблематичните постройки на града има интересна история и е приютявала много различни институции през годините, показа бързо проучване на „Болярски новини”.

На снимка, която предостави от личния си архив историкът и колекционер на пощенски картички Иван Панайотов, е запечатано началото на строителството на митрополията през 1932 година.

Сградата е била издържана в красив архитектурен стил, от който, за съжаление, в наши дни не е останало почти нищо.

Според някои сведения, след като престава да функционира като православна институция,  там за известно време се е помещавал Ветеринарният институт, който е бил на Боруна. След това пък сградата се превръща в дом за стари хора.

От 1976 до 1986 година старата митрополия приютява Филиала на Национален археологически институт с музей – Велико Търново. Обитавахме цялата сграда, а аз и проф.Константин Тотев се настанихме в моргата на бившето сиропиталище, разказва доц. д-р Мирко Робов. Той си спомня, че за да бъде пригодено в кабинет, върху фаянсовите плочки пода на помещението бил нареден паркет, но кой знае какви други ремонти не били правени.

В стаята на Епархийския съд на втория етаж пък била библиотеката на Филиала.

Още тогава сградата се нуждаеше от сериозен ремонт, спомня си доц. Робов. Когато археолозите напускат сградата, за да се преместят в новите си помещения, фондовете им известно време остават в пристройките на митрополията в двора.

През 2007 година се лансира идеята в старата митрополия да бъде направен дом за бездомници, а проектът беше съвместен между Общината и Митрополията. Създаденото по това време Сдружение на бездомниците на клошарите настояваше Общината да съдейства за настаняването им и за осигуряване на помощ да им бъдат издадени лични документи. Идеята обаче така и не беше реализирана.

сн. Старо Търново и личен архив на Иван Панайотов

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *