Проклятието на вдовиците, евангелие на 400 години, легенди за съкровища и хайдути крият Войнежа и махалите наоколо
0
Пътуването ни е ограничено заради епидемията от коронавирус, а излизането и влизането във Велико Търново става само със специални декларации. Навън природата мами с пролетната си пищна премяна, но ще трябва да издържим още известно време, преди да й се насладим. Все пак, пътешествията са възможни, макар и виртуални…
В специална поредица „Болярски новини” представя пътеписите на Жоро Хаджиев от красиви и забравени кътчета в района на Велико Търново, страната и чужбина. Невероятните снимки на пътешественика фотограф, който е и доайен на ендуро спорта в България, са придружени с исторически стравки и разкази на жителите им, което дава краеведски познания за населените места и провокира читателите сами да споделят своите спомени.
Днес пътуваме до Войнежа и махалите наоколо. Предания, легенди и богата история пази този край. Потопете се в красотата на снимките и разказа на Жоро Хаджиев…
Село Войнежа се намира съвсем близо да прохода Хаинбоаз и само на около 30 км от В.Търново. Разположено е по склоновете на невисоки предбалкански ридове, като „ситито“ е в ниското, разгънато на двата бряга на река Войнежка. Много се рових, докато се докопам до историята на Войнежа. Оказа се, че летописецът на това село – поп Пеньо, вече е починал, но се добрах до резюмиран вариант на книгата му, на който аз пък ще направя резюме. Всъщност, Войнежа и по-специално Долен Войнеж е създаден около век по-рано, отколкото стратигическото село Вонеща вода, но това е разбираемо, тъй като първите заселници, както навсякъде из Балкана, са искали да се скрият от турците. Към Войнежа на етапи са били присъединявани различни селца и махали, които ще се опитам да изброя: Димановци, Горно Димановци, Долен Войнеж, Среден Войнеж, Горен Войнеж, Филип Тотево. Понастоящем във Войнежа живеят около 50 човека, но тенденцията знаете накъде върви … На мен най-силно впечатления ми направиха селцата Тодоровци и Продановци. Влезеш в тях, сякаш се пренасяш с машина на времето в ония времена, преди сто и кусур години. Ако мислите, че ще ви бъде интересно, тръгвайте отново с мен по следите на селцата и махалите из Войнежкия вилает!
Искам да започна с нещо любопитно, с което войнежани трябва винаги да се гордеят! На Националния исторически музей са предадени две много стари книги – евангелие и ирмологий (книга с богослужбени текстове на песни). Евнгелието е на около 400 години, а ирмологият на около 200. Първото е печатано през 1644 г. във Вилнюс, а второто е излязло от печат в Москва през 1838 г. Книгите са изключително запазени и са уникални, защото са на български език!
Отец Пеньо ги е оставил на Пенка Драгнева-Илиева със заръката, тя да ги предаде на Националния исторически музей. Нататък ще ви разкажа за църквата във Войнежа, чиято история също е твърде любопитна.
Има едно селце, което се намира от западната страна на пътя В.Търново – Гурково, името му е Бойчовци и се чудех в кой албум да го включа? Може би щеше да е по-добре да го свържа със селцата и махалите около Вонеща вода, но онзи ден минах първо от там, за да потърся една къща, за която ми казаха, че е на 400 години. Не ми се вярваше да има в България „жива“ къща на повече от 300 години, но любопитството ме човъркаше, да я потърся. Знае ли се, всякакви чудеса има по света?!
Минавал съм през Бойчовци преди около десет години, когато на ден с мотора обикалях поне по 10-15 балкански селца, но тогава не снимах. Обикалях ги ей тъй, от интерес да ги откривам, където най-малко ги очаквах. Тогава в Бойчовци се мяркаха хора, дворовете и къщите не бяха така запуснати. Сега обаче беше съвсем различно – къщите обрасли, в повечето от дворовете не беше влизано отдавна, с изключение на няколко в центъра на селцето.


Тази пък е голяма къща, навярно построена непосредствено преди социализма. Орнаментите и намясто изпечените тухли водят към такива разсъждения, но пък парапета на терасата е в стил соц. реализъм … трудно ми е да определя точно възрастта й. Може би по-късно са направени подобрения?!



Няма да коментирам заснетото, то достатъчно красноречиво говори за онова, което е било тук преди.










Картината долу-горе беше същата. Имаше група от къщи, които обещаваха да са в прилично състояние, но достъпът до тях беше преграден от бариера с надпис: „Частна собственост“.




Войнежа или т.н. махала Димановци. Чудесна къща в центъра на селото! Винаги я снимам, когато минавам оттам. Създава настроение.












„Младите“ някога са били млади, после остаряват и те, и кой знае, дали още са живи?! Най-вероятно не.

Тръгвам по своеобразната улица, пресичаща селото по дължина, за да се кача на третото ниво. Тук се намират група домове, които за мен бяха истински находки! Макар на някои плочите да бяха вече подменени с „модерни“ керемиди, с фасадата си те излъчваха духът на онова, най-старото време.





Закатервам се към горната махала.






Първо мислех да ви покажа Илиевци, което се намира на пътя за Кладни дял. Оказа се, че в Илиевци няма кой знае какво да се види, а нямах време и да търся, затова се качих на баира над селото, предчувствайки че гледката от там ще бъде внушителна. Така беше. Навсякъде наоколо се простираха нагънатите билата на Предбалкана, а далеч, някъде най-отзад , едвам се синееше главното било на Стара планина.


Огромна за времето си къща. Явно е била на чорбаджийски род. Нямаше как да се влезе, но си личеше, че от вътрешната страна е започнала да се руши.



Тръгвам си по същата улица, по която влязох. Срещу залязващото слънце, тя изглежда още по-загадъчна, както в приказките. Тази картина ме връща в моето детство, към спомените ми от нашето село. Само дето от двете страни на пътя тогава бяха огромни черници. Иначе картината беше досущ същата!



Неусетно в опити да разсъждавам съм стигнал Гърците. Махалата е родното място на Филип Тотю.
А това тук е къщта – музей на хайдутина. От родната му къща са останали само основите и тази е направена по нейно подобие. Филип Тотю е бил противоречива личност, но действията на неговата чета намират отзвук в Европа, което за времето на робството е било изключително важно!
