Замък, византийци, губернатор, който пържи риба, та до Костел и Зеленик

0

Пътуването ни е ограничено заради епидемията от коронавирус, а излизането и влизането във Велико Търново става само със специални декларации. Навън природата мами с пролетната си пищна премяна, но ще трябва да издържим още известно време, преди да й се насладим.  Все пак, пътешествията са възможни, макар и виртуални…

В специална поредица „Болярски новини” представя пътеписите на Жоро Хаджиев  от красиви и забравени кътчета в района на Велико Търново, страната и чужбина. Невероятните снимки на пътешественика фотограф, който е и доайен на ендуро спорта в България, са придружени с исторически стравки и разкази на жителите им, което дава краеведски познания за населените места и провокира читателите сами да споделят своите спомени.

Днес пътуваме до селата Костел и Зеленик  в Еленския Балкан. Какво свързва един замък, губернатор, който пържи риба по време на византийска обсада, и неземната красота на този край? Потопете се в красотата на снимките и разказа на Жоро Хаджиев…

Продължавам Еленската серия с две села, които са малко в тъча на района, но навремето били много оживени и са имали богата история. Сега Костел по официални данни има около 60 жители, а Зеленик – двама, макар да мисля, че данните са леко прувеличени.

Такива пътища най-често водят към забутани селца или махали в Стара планина. Често пътищата се стесняват, превръщат се в пътеки и там някъде накрая, сгушени в гората се намират няколко вече полупорутени къщички.

Дрента е едно приказно място, където къщите все още се поддържат, но броят на жителите на селото е силно намалял напоследък.За района на Дрента имам няколко пътеписа, затова преминавам към селата, намиращи се на изток от пътя Твърдица – Елена. Красивата църква „Въведение Пр. Богородици” е от село Илаков рът. Тя е била градена на два пъти: през 1880 година и през 1908 г. Самото село е съставено от няколко махали. Илаков рът в момента има около 160 човека жители, навярно от 2000 преди години. 

От Илаков рът има хубав черен път, който те свързва с Колари, а от там с Костел. Асфалтът обикаля през село Чакали, но ако си с автомобил, трябва да хванеш него.

Типични къща от Еленско, с широки стрехи, която щракнах край пътя.

Сградите около площада на Костел подсказват, че тук е кипял живот. Вижте само, какво читaлище е имало селото!

Костел е много старо българско село. Още през римско време то се е наричало „Кастело“ от кастъл (замък). Наистина на височината край селото се издигал огромен замък, който се е смятал за непристъпен … 

Легендата разказва, че когато навремето византийците обсадили укреплението, местните велможи съобщили на губернатора, който в момента пържел риба .“Шефът“ отсякъл: „Ако тази риба скочи от тигана и отново заплува в реката, тогава ония идиоти ще превземат крепостта !“ В този момент рибата наистина скочила от тигана и заплувала в реката.

Почесал се губернаторът по врата, почесал се и изрекъл култовата българска фраза … знаете коя, да не я повтарям! От тогава от крепостта не е останало почти нищо, освен голяма купчина камъни, които храстите вече са превзели напълно.

Иначе Костелската река е много красива. Дъното е покрито с плоски, големи и хлъзгави плочи и много внимавайте, когато я пресичате с мотор!

Работен черен път с много знаци „Забранено влизането“ те отвежда навътре в планината. Знаците са поставени най-вероятно превантивно от онези, които имат къщи в махалата Валето, но те едва ли ще спасят имотите им, ако някой реши даим направи нещо лошо.

Зеленик е село състоящо се от около 20 къщи. То се намира на 7-8 км север/североизток от Костел. От къде е дошло името му, навярно се досещате.

Около черен път, лъкатушещ по хълма, се нижат къщичка след къщичка. Някои от тях все още се поддържат, но повечето скоро ще паднат съвсем.

Трудно се снимат такива пейзажи напролет, когато всичко е ярко зелено, сливащо се. Още по-трудно се снимат в контражур. Ще е съвсем друго на това място наесен, но пуснах тази снимка, за да добиете представа, какво преставлява Зеленик. 

Верният ми напоследък кон, отново ме закара на 150 км всред планината и ме върна без проблеми. Това за КТМ навярно е рекорд ! 

Следват малко носталгични картинки с останки от миналото, когато дори аз не съм бил роден.

Полуавтоматична запушалка от лимонада … разбира се, че ще виси на пирона, за времето си е била революционно откритие.

Единствената обитаемa къща в Зеленик. Виждате колко придобивки има само. И за всеки гост – бастун задължително ! Мен, като ме видяха с мотор, за съжаление не ми дадоха такъв, за което съм много обиден! Обиден съм и затова, че собственикът на къщата ме наричаше през цялото време „момче“, от което придобих чувство за малоценност.

Единственият жител на селото – бай Тодор.

Седнахме да пием сок от шипки. Бай Тодор живее тук откак се е родил, Помни началото, средата, та дори и краят му е ясен. А краят според него е „Заличаването на България съвсем!“. „Много крадат бе, Гошка ! И лъжат, лъжат … т’ва никога не е било ! Навремето имаше шест автобуса до Елена, имаше предприятия тука, хората имаха работа … „, не спираше да се възмущава бай Тодор.

На връщане хванах вече асфалта, защото денят си отиваше и нямаше време за експерименти. Разклонът в село Чакали с църквата и МОЛ-а отсреща 

Тази снимка е от черния път след Младежки лагер към билото. Склонът отсам, преди година беше досущ, както отрещните. Виждате сега на какво прилича … И ако на това му се казва подборна сеч, здраве му кажи !

Точно на свечеряване съм вече над Твърдица. Този кадър към градчето не е за изпускане.
Нямаше кой знае какво като обекти от тази моя екскурзия до Зеленик, но имаше много красота ! А какво му трябва на човек … джандеми и едни цървулки „Армани“ ?! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *