Великотърновка работи 52 г. без прекъсване в онкоцентъра. С болката и страданието не се свиква, казва Цветанка Петрова

0

М. Милчева

52 години – повече от половин век непрекъснат трудов стаж на едно и също място. Малцина могат да се похвалят с такава трудова биография, каквато има великотърновката Цветанка Петрова. Лъчезарната жена е прекарала целия си съзнателен живот в едно от най-тежките медицински заведения – Комплексния онкологичния център. Този април тя се разделя с работата си, но спомените никога няма да я напуснат.

С болката и страданието не се свиква, признава санитарката, която не губи високия си дух и сега, по време на физическата и социална изолация заради епидемията от коронавирус.

Родената през 1951 година  в Полски Тръмбеш Цветанка, завършила образованието си в родния си град. После дошла любовта и със съпруга си Петър се преместили във Велико Търново. Започнала работа в Окръжния онкологичен диспансер през далечната 1968 година като санитарка в гинекологичното отделение.

Тогава главен лекар беше доц. д-р Кирил Маноилов, а завеждащ отделението – д-р Калчев, спомня си Цветанка Петрова. Бях млада и неопитна, но колективът ме прие много радушно и започнах да се обучавам, разказва тя.

Отделението се състояло от 12 стаи, няколко манипулационни, превързочни, лекарски кабинет, сестринска стая и големи коридори. В него работели шестима лекари, 10 медицински сестри и шест санитарки.  За всеки болен имало спално бельо и три пъти на ден топла храна, като менюто било определяно според съпътстващите заболявания.

С колеги през 80-те години на миналия век.

Всъщност лечебното заведение е разкрито през 1951 г. като Окръжен диспансер за онкологични заболявания за ранна диагностика, лечение и диспансерно наблюдение на онкологичните заболявания. Постепенно дейността на диспансера се разширява, като се обособява и стационарен блок. От 2000 г. е преобразуван на Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар,  а през 2010 година е  пререгистриран като комплексен онкологичен център,  с 206 легла за стационарно лечение, диагностично-консултативен блок, болнична аптека, административно- стопански блок.

През всичките тези години великотърновката била сред болките  и страданията на пациентите. В работата си ставах все по-уверена в себе си, чувствах се оценена от колегите си, а и от болните, разказва жената. Хубави и лоши моменти съпътствали дните й, сблъсквала се с много предизвикателства. С годините все повече си давала сметка какво безценно нещо е здравето и как го ценим едва, когато го загубим.

Освен като санитарка Цветанка била и душеприказчик на пациентките си. Те споделяли с нея притесненията си, своите страхове  и надежди. Колко  човешки съдби са минали през сърцето ми, ако тръгна да пиша роман, край няма да има!, казва Цветанка.

През годините медицинският персонал се сменял, някои медици се преместили в други болници и в София, отишли на работа в чужбина, но с някои от колегите си останала докрай.

През последните години се говори за стрес на работното място. Какво да кажем ние, които десетилетия сме били между живота и смъртта на нашите пациенти? Убедена съм в едно – всичко се преодолява, ако обичаш истински работата си и имаш подкрепата на хората, с които работиш, категорична е жената.

Цветанка следи ситуацията с епидемията от коронавирус и се радва, че хората уважават и ценят работата на лекарите и сестрите, които са на първа линия в борбата с болестта. Нека не забравяме и санитарите в тази тежка ситуация, защото и тяхната работа е достойна за аплодисменти, казва Цветанка. Тя се радва, че винаги се е чувствала като достоен член на един сплотен екип, в който всеки е имал своето място и подкрепа от останалите.

Цветанка Петрова изказва хиляди благодарности на целия екип на онкологичния център в лицето на неговата управителка д-р Мария Рачева, на завеждащата онкологичното отделение д-р Ножарова, на д-р Маноилова и д-р Джикова, на всички лекари, медицински сестри и санитари, с които е работила през годините.

Идват светли празници, бъдете благословени всички!, пожелава на колегите си Цветанка.

.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *